Библията казва, че дяволът (чието име е Сатана) под формата на змия е изкусил към грях Адам и Ева и е причинил тяхното падение. Тук обаче възниква един важен въпрос: Защо Бог е сътвори злия дявол (думата означава „противник“), за да провокира покварата на Неговите добри творения?
Луцифер – “сияещият”
Според Библията Бог е създал един силен, интелигентен и красив дух, който е заемал първо място сред всички ангели. Дадено му е името Луцифер (което означава „сияещ“) и той е бил много добър. Той обаче е бил надарен и със свободна воля, така че да може сам да взема решения. Един текст в Исая 14 глава описва какво решава да стори той.
12 Как падна от небето, Деннице, сине на зората! Повален си на земята ти, който насилваше народите.“ 13 А ти си каза: „Ще се изкача на небето, ще поставя престола си над Божиите звезди и в крайния Север на планината ще седна в събранието на боговете.“
14 Ще се издигна над облаците, ще бъда подобен на Всевишния.Исаия 14:12-14
Луцифер, подобно на Адам, е изправен пред важно решение. Можел е да признае Бога като Бог или да се опита самият той да стане божество. Неколкократните му закани в цитирания по-горе текст показват как той взема решение да се възпротиви срещу Бога и да обяви самия себе си за всевишен. Друг текст от книгата на Езекиил ни предоставя паралелно историята за падението на Луцифер:
13 Ти беше в Едем, Божията градина, твоята дреха беше украсена с всякакви скъпоценни камъни – червен халцедон, топаз и диамант, хризолит, оникс, яспис, сапфир, карбункул и изумруд. И твоите обици бяха направени от злато, както и украсите ти, поставени върху тебе в деня на твоето създаване. 14 Ти беше пламтящ херувим с разпрострени крила, който възпира. И Аз те поставих на светата Божия планина и ти беше посред огнени камъни. 15 Ти беше съвършен в пътищата си от деня на сътворението ти, докато не се намери у тебе беззаконие. 16 Поради огромната ти търговия твоята вътрешност се изпълни с насилие и ти съгреши. И Аз те изгоних от Божията планина и те доведох до гибел – тебе, пазещия херувим, изсред огнените камъни. 17 Сърцето ти се възгордя поради красотата ти. Ти поквари мъдростта си заедно със своя блясък. На земята ще те хвърля пред лицето на царете, пред които те поставих, за да те гледат.
Йезекиил 28:13-17
Красотата, мъдростта и силата на Луцифер – все добри неща, дело на Създателя – довеждат до надигане на гордост у него. Гордостта го тласка към бунт, ала дори и след това той не изгубва силите и способностите си. Оттогава насетне Луцифер води космическо въстание срещу своя Създател, претендирайки да заеме Неговия престол и да се провъзгласи за божество. Стратегията му е да привлича на своя страна хората, като ги изкушава към същото решение като неговото: да обичат само себе си, да се еманципират от Бога и да отхвърлят Неговата власт. В сърцевината си изпитанието пред волята на Адам е същото както при Луцифер. Просто е представено под различна форма. И единият, и другият обаче се изкушават от мисълта да бъдат божества.
Сатана, който работи чрез околните
Текстът от книгата на Исая по-горе е насочен към „царя на Вавилон“, а цитатът от Езекиил визира „царя на Тир“. Според описанията в двата пасажа обаче очевидно не става дума за човешки същества. „Аз ще“ в текста от Исая илюстрира някой, хвърлен на земята като наказание за това, че е искал да постави трона си над този на Бога. Езекиил от своя страна се обръща към „ангелски пазител“, който някога е живял в Едем и „на Божия хълм“. Твърде често Сатана (Луцифер) се скрива зад някого и се опитва да влияе чрез него. В Битие той го прави чрез змията. В текста от Исая се появява чрез личността на вавилонски монарх, а в Езекиил обладава тялото на тирския цар.
Защо Луцифер се е разбунтувал срещу Бога?
За какво му е обаче на Луцифер да оспорва престола на всемогъщия и всезнаещ Създател? Част от интелигентността е да си даваш сметка дали имаш сили да надвиеш опонента си. Луцифер може да има сили, но те са недостатъчни, за да успее да надмогне Твореца на вселената. Защо да рискува всичко за нещо, което не би могъл да спечели? Все ми се струва, че един интелигентен ангел би осъзнал ограниченията си спрямо Бога и поради това би свил криле в покорство. Защо не го е направил?
Но помислете, че Луцифер е можел да вярва, че Бог е Неговият всемогъщ Създател само чрез вяра – същото както и ние. Библията подсказва, Бог е създал ангелите по време на седмицата на сътворението. Един текст от книгата Йов например казва:
След като Елиуй престана да говори, Господ отговори на Йов от бурята и каза:
4 Къде беше ти, когато полагах основите на земята? Обясни, ако знаеш.
7 когато утринните звезди ликуваха и всички Божии ангели възклицаваха?
Йов 38:1,4,7
Представете си как през седмицата на Сътворението самият Луцифер също е бил създаден и е придобил съзнание някъде из вселената. Първите му знания са, че той съществува и е самоосъзнат. Също така друго Същество твърди, че е създало Луцифер и Вселената. Откъде би могъл обаче Луцифер да знае дали това е вярно? Да не би този самоопределил се за „творец“ да се е появил в съществуване между звездите непосредствено преди самия Луцифер? Тъй като този „творец“ се е появил по-рано на сцената, той е бил (вероятно) по-могъщ и (може би) по-знаещ от Луцифер. А може би не е такъв. Може би и той и „създателят“ са се появили едновременно. Луцифер можеше да приеме само Божието слово към него, че Той го е създал и че самият Бог е вечен и безкраен. В своята надменност обаче Луцифер се доверява само на собствената си фантазия.
Бог в нашето съзнание
Може би се съмнявате, че Луцифер би могъл да повярва, че самият той и Бог (и другите ангели) просто са се „появили“ в съществуване. Само че точно такава е презумпцията на съвременната космология. Някога, преди милиарди години, е съществувала само някаква космическа неустановеност в нищото. После от тази неустановеност се е появила цялата вселена. Ето до това се свеждат съвременните теории за възникването на космоса. Така се оказва, че абсолютно всички – от Луцифер, през Ричард Докинс и Стивън Хокинг, до теб и мен – трябва да вземем лично решение дали ще повярваме в самодостатъчността на тази вселена или ще повярваме, че тя е създадена и поддържана от всемогъщ Създател.
С други думи, виждането не е вярване. Луцифер е виждал Бога и е разговарял с Него. При това той също е трябвало да приеме „с вяра“, че е бил създаден от Бога. Мнозина днес казват, че ако Бог „им се яви“, тогава ще повярват. В Библията обаче се разказва как немалко хора са виждали и чували Бога, но при все това са отказвали да Му се доверят. „Виждане“ само по себе си никога не е довело до доверие. Въпросът беше дали хората ще приемат и доверят на словото на Бога за Него и за самите себе си. Падението на Луцифер следва същата логика.
Какво прави дяволът днес?
Според Библията Бог не е направил „зъл дявол“, създал е могъщо и интелигентно ангелско създание. От гордост той поведе бунт срещу Бога и правейки това беше покварен. И все пак, той запазва първоначалният си блясък. Ние с вас и всички останали хора сме се озовали на бойното поле между Бога и неговия „противник“ – дявола. Стратегията на дявола не е да носи зловещи черни наметала като „Черните ездачи“ във Властелина на пръстените. Нито пък ни проклина зли неща. Вместо това той се опитва да ни измами и да ни отклони от изкуплението, което Бог е осъществил осъществил чрез смъртта и възкресението на Исус. Библията казва:
14 И това не е странно, защото сам Сатаната се преобразява в ангел на светлината. 15 Затова не е нещо особено, ако неговите служители се преобразяват като служители на правдата. Техният край ще бъде според делата им.
Второ Коринтяни 11:14-15
Тъй като Сатана и неговите слуги могат да се маскират като „светлина“, ние сме по-лесно измамени. Може би затова Евангелието винаги сякаш противоречи на нашите инстинкти и на всички култури.