Skip to content
Home » Пасхалният знак за Мойсей

Пасхалният знак за Мойсей

  • by

След смъртта на Авраам неговите потомци се наричат израиляни. Петстотин години по-късно те вече са доста голямо племе. Но са поробени в Египет.

Изходът

Водачът на израиляните е Мойсей. Бог му възлага да се изправи пред египетския фараон и да настоява от него да освободи събратята му. Така между фараона и Мойсей започва една борба, която ще доведе до девет гибелни бедствия срещу Египетската империя. Въпреки това фараонът така и не склонява да освободи израиляните. Затова се налага Бог да им изпрати десето бедствие. Пълния разказ за тази тежка случка можете да намерите тук.

Десетото бедствие се състои в това, че всяко първородно момче в египетските земи ще бъде покосено нощем от ангел на смъртта. Ще оцелеят единствено онези, които останат в къщи, където през този ден е пожертвано агне, а кръвта му е намазана на прага на вратата. Ако фараонът не изпълни Божията заповед, тогава собственият му син и бъдещ престолонаследник ще бъде постигнат от същата участ. Във всяко едно домочадие из Египет, където не бъде принесено агне в жертва и кръвта не бъде намазана по прага на външната врата, ще има загуба на първородно момче. И така, Египетската империя се изправя пред национална трагедия.

Бедствието ще подмине всички домове на израиляни (и на египтяни), където е принесено агне в жертва и чиято кръв е намазана на прага на външната врата. Ангелът на смъртта ще подмине тези домове. Именно от тази дума произхожда и еврейското съществително „пасха/пасох“.

Пасхата – знак за кого?

Хората смятат, че кръвта по вратите е била знак единствено за ангела на смъртта. Обърнете внимание обаче какво казва Библията:

Господ каза на Мойсей: „Аз съм ГОСПОД. Кръвта ще ви бъде за знак на къщите, където сте, и когато видя кръвта, ще ви отмина, и язвата няма да бъде у вас, за да ви погуби.“ (Изход 12:1,12-13)

Въпреки че Господ ще оглежда за агнешката кръв по прага на вратите и ако я види, тогава смъртта ще подмине съответното място, кръвта все пак не е знак за Него. Текстът казва: „ще ви бъде знак“ – тоест за вас, за хората. Включително и за теб и мен.

В какъв смисъл тя ще ни бъде знак? След тази случка Господ им дава следната заповед:

„Ще спазвате това като вечна наредба за теб и за синовете ти. Когато влезете в обещаната земя… да пазите тази служба… Това е жертва за Пасхата на ГОСПОДА.“ (Изход 12:24-27)

Удивителният Пасхален календар 

В самото начало на този разказ виждаме, че въпросното десето бедствие всъщност поставя началото на древния еврейски календар.

ГОСПОД каза на Мойсей и Аарон в египетската земя: „Този месец ще ви бъде начало на месеците, ще ви бъде първият от месеците на годината.“ (Изход 12:1-2)

От този момент насетне израиляните започват да използват календар, който отбелязва Пасхата на един и същи ден всяка година. В продължение на 3500 години евреите ежегодно колят агнета на този ден, припомняйки си съвсем нагледно какво е трябвало да сторят предците им в Египет, за да спасят първородните си деца. И след като еврейската календарна година се различава от тази в Западния свят, в днешно време денят за отбелязване на Пасха всяка година е различен.

Исус и Пасхата

Съвременна сцена как евреи се готвят да отбелязват Пасха, припомняйки си за случилото се преди 3500 години
Съвременна сцена как евреи се готвят да отбелязват Пасха, припомняйки си за случилото се преди 3500 години

Ако следваме пасхалните празненства с течение на историята, ще забележим нещо наистина удивително. Обърнете внимание кога се случва арестуването на Исус Христос и съдебното дело срещу Него:

Тогава поведоха Исус от Каяфа в преторията; а беше рано. Но те самите не влязоха в преторията, за да не се осквернят, за да могат да ядат пасхата… [Пилат каза на еврейските водачи:] „Но при вас има обичай да ви пускам по един на Пасхата. Желаете ли да ви пусна юдейския цар?“ Тогава те всички пак закрещяха: „Не!“ (Йоан 18:28,39-40)

Историческите хроники на Израел също потвърждават кога е било разпятието на Исус:

„Исус беше осъден в навечерието на Пасха…“ (Babylonian Talmud, Sanhedrin 43a; F.F. Bruce, Jesus and Christian Origins outside the New Testament, 1974, 215 pp.)

Екзекуцията на Исус се изпълнява на самия ден Пасха според еврейския календар – тоест точно на същия ден, когато всички евреи принасят у дома агне, припомняйки си как преди 3500 години със същото действие предците им са спасили живота на синовете си, гарантирайки си с кръвта, че ангелът на смъртта ще подмине дома им. Помните ли как при жертвата на Авраам едно от наименованията за Исус беше „Божият Агнец“:

На следващия ден Йоан видя Исус, че идва към него, и каза: „Ето Божият Агнец, който взема греха на света!“ (Йоан 1:29)

Именно Исус – „Божият Агнец“ – е принесен в жертва през същия този ден, когато всички евреи у дома принасят в жертва агне в памет на първата Пасха, поставила началото на техния календар. Именно по тази причина еврейската Пасха съвпада с края на Страстната седмица. През страстната седмица и особено на Разпети петък ние си припомняме за смъртта на Исус на същия ден, когато се е отбелязвала и Пасхата.

Знаци, знаци – навсякъде знаци

Помислете за онази първа Пасха от дните на Мойсей, когато кръвта е „знак“ не само за Божия ангел, а и за нас, хората. Каква е ролята на „знаците“? Помислете към какво ви насочват следните знаци:

Знаците насочват съзнанието ни към нещо друго

Знаците насочват съзнанието ни към нещо друго. Когато видим изображение на череп и кости, автоматично си мислим за опасност и смърт. Знакът на огънатите жълти картофки ни говори за ресторантите Макдоналдс. Знакът „√“ на челото на Рафаел Надал е логото на Nike. От компанията Nike очевидно искат да се сещаме за тях, когато погледнем Надал. Предназначението на знаците е не да се взираме в тях, а да виждаме в тях нещо друго, към което сочат те.

Бог казва на Мойсей, че кръвта на първата Пасха е знак. Към какво обаче сочи този знак? При това забележително съвпадение, когато евреите жертват своите агнета през същия ден на жертвата на „Божия Агнец“, очевидно този знак винаги е сочел към предстоящата жертва на Исус.

Ето как в съзнанието ни знакът изпълнява предназначението си:  

Пасхата е знак, понеже сочи към Исус поради невероятното съвпадение между Пасхата и Разпети петък
Пасхата е знак, понеже сочи към Исус поради невероятното съвпадение между Пасхата и Разпети петък

Знакът е предназначен да насочва мислите ни към жертвата на Исус. По време на онази първа Пасха са принасяли агнета, а кръвта се е намазвала по вратите, за да ги подмине смъртта. Сочещият към Исус знак ни подсказва, че „Божият Агнец“ по същия начин е бил пожертван, а кръвта Му – поръсена върху нас, така че смъртта да ни подмине.

При жертвата на Авраам мястото, където умира овенът, е хълмът Мория – точно там, където 2000 години по-късно ще бъде принесен в жертва и Исус. Това ни е дадено, за да можем „да видим“ значението на жертвата посредством местоположението ѝ. По подобен начин тук Пасхата сочи към жертвата на Исус, но този път се използва различен знак. Пасхата сочи към съответния ден в календара, който е започнал с първата Пасха. По два различни начини тези най-съществени истории в Стария завет сочат директно към смъртта на Исус, като и в двата случая става дума за принасяне на животни в жертва. Няма друга личност в цялата човешка история, чиято смърт (и чието дело) до такава конкретна степен да се предсказва назад в историята с такива драматични случки.

Тези две древни събития (жертвата на Авраам и еврейската Пасха) би следвало да ни подсказват колко разумно е да приемем, че Исус е в центъра на Божия план.

Защо обаче Бог поставя тези знаци в древната история, предсказвайки разпятието на Исус Христос? Какво е значението на това? Кому е нужно да имаме толкова кървави символи? И имат ли те отношение към нас днес? За да отговорим на този въпрос, трябва да се върнем към началото на Библията и да видим какво става в зората на времето.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *