Христос дойде, за да предаде себе си като жертва за всички хора, така че да се избавим от поквареното си естество и да възстановим връзката си с Бога. Този план е бил обявен още от самото начало на човешката история. Бог го подпечатва посредством жертвата на Авраам, посочвайки хълма Мория като мястото, където един ден ще се принесе в жертва самият Исус. Еврейският празник Пасха и неговите жертвоприношения са знак, който сочи към конкретния ден през годината, когато ще се принесе в жертва Исус.
Защо тази жертва е толкова значима? Изключително важен въпрос. Библията обявява един закон със следното изявление:
Заплатата за греха е смърт… (Римляни 6:23).
Думата „смърт“ буквално означава „отделяне“. Когато душата ни се отдели от тялото ни, ние умираме физически. По подобен начин понастоящем ние сме отделени от Бога в духовно отношение. Причината за това е, че Бог е свят (тоест безгрешен), докато ние сме покварени спрямо първоначалното творение на Бога и затова съгрешаваме.
За да онагледим всичко това, представете си една бездънна пропаст, от двете страни на която сме застанали ние с Бога. Също както откъснатият от дървото клон е мъртъв, ние сме се откъснали от Бога и сме станали духовно мъртви.
Това отделяне води след себе си вина и страх. Затова ние естествено се опитваме да прехвърляме мостове от нашата страна (на смъртта) към Божията страна. Правим го по най-различни начини: като ходим на църква, като спазваме религиозни ритуали, като вършим добрини, като помагаме на бедните, като медитираме, като се стараем да бъдем по-полезни, като се молим усърдно и т.н. Особено в такива общества, където дадена християнска църква (православна, католическа или протестантска) е основна част от местната култура, много хора си мислят, че спазването на различни религиозни обреди е достатъчно да удовлетвори Бога. Понякога тази религиозност може да бъде доста тежка, а съпровождащите я действия – непонятни и сложни. Това се онагледява в следващата илюстрация.
Проблемът се състои в това, че нашите усилия, заслуги и религиозни действия, макар и да не са нещо погрешно, сами по себе си са недостатъчни, понеже според цитирания по-горе библейски закон заплащането за нашите грехове е „смъртта“. Собствените ни усилия са като „мост“, който се опитваме да прехвърлим през бездната към Бога. Ала в крайна сметка ние не сме способни да го постигнем. Причината се състои в това, че нашите собствени добри заслуги не биха могли да разрешат основния ни проблем. Все едно да се опитваш да излекуваш злокачествено раково заболяване (водещо до смърт) чрез вегетарианска диета. Да се храниш вегетариански не е нещо лошо – даже би могло да бъде много добро. Но в крайна сметка това не може да излекува рака. За рака е необходимо съвсем различно лечение.
Този закон е лоша новина – дотолкова лоша, че често пъти ние предпочитаме въобще да не я слушаме. Вместо това пълним живота си с дейности и занимания, надявайки се, че някак си този закон ще ни подмине. Библията обаче подчертава този неприятен закон (за греха и смъртта) с цел да насочи вниманието ни към простичкия, но силен лек.
Заплатата за греха е смърт, но… (Римляни 6:23).
Малкият съюз „но“ показва, че в това изречение мисълта ще поеме по нова посока – към Добрата вест на Евангелието – така необходимият ни лек. В него се изразяват добротата и любовта на Бога.
Заплатата за греха е смърт, но Божият дар е вечен живот в Христос Исус нашия Господ (Римляни 6:23).
Добрата вест е, че жертвата и смъртта на Исус Христос са достатъчни, за да прехвърлят моста през пропастта помежду ни с Бога. Знаем го, понеже три дни след смъртта си Исус възкръсва телесно. Повечето от нас нямат представа за наличните свидетелства за неговото възкресение. Жертвата на Исус по пророчески начин е била разигравана през историята при жертвата на Авраам, както и при пасхалните жертви. Тези древни знаци са предназначени да сочат към Христос и по този начин ни помагат да открием необходимия ни лек.
Като човек Исус Христос води напълно безгрешен живот. Именно по тази причина той е способен да достигне както човешкия, така и Божия бряг, прехвърляйки мост през бездната между човека и Бога. Можем да изобразим този мост на живота по следния начин:
Обърнете внимание как е наречена в горния библейски стих жертвата на Исус. Той е принесен като… „дар“. Замислете се за това. Каквото и да представлява един подарък, той може да бъде наречен така единствено ако не вършите нищо, за да си го заслужите. Ако сте заслужили даден подарък, той представа да бъде подарък. По същия начин не е възможно да си заслужите жертвата на Исус Христос. Той принася себе си като дар. Тази истина е изключително простичка.
А какво представлява подаръкът? Библейският стих казва: „вечен живот“. Това означава, че грехът, който досега ни е носел смърт, вече ще бъде заличен. Мостът на живота, който прехвърля Исус, ни подсигурява възможност да възстановим връзката си с Бога и да приемем от него живот, който продължава завинаги. Бог ви обича изключително много. Тази истина е изключително силна.
Тогава как можем „да прекосим“ моста на живота? Да се върнем към подаръка. Ако някой ви връчи подарък, от вас се очаква да го приемете. При всеки подарък човек има две алтернативи. Или ще откажете подаръка („Не, благодаря!“), или ще го приемете („Да, моля! Приемам с благодарност!“). Същото се отнася и за този подарък. Не е достатъчно просто да го обмислите, да го изследвате или да го схванете. Вижте следващата илюстрация. На нея е показано как човекът тръгва по моста и приема Божия подарък.
Как по-точно да приемем този подарък? Библията дава отговор на този въпрос:
Всеки, който призове името на Господа, ще се спаси (Римляни 10:12).
Обърнете внимание как започва този библейски стих – с думата „всеки“. Поради възкресението си Исус е жив и до ден днешен. Той е Господ. Затова можете да призовете неговото име, а той ще ви чуе и ще ви даде своя подарък. Говорете с него напълно спокойно – сякаш водите съвсем нормален разговор. Може би досега никога не сте изричали молитва. Тук, по-долу ви предлагаме примерни думи, които можете да използвате. Това не е някаква мантра или заклинание. Силата на молитвата не се състои в конкретните думи. Силата ѝ е в доверието, с което приемате подаръка на Бога подобно на Авраам. Ако ние му се доверим, той ще ни чуе и ще ни отговори. Евангелието е изключително силно, а е толкова простичко! Използвайте следните думи, ако има нужда.
Скъпи Господи Исусе,
Давам си сметка, че поради греховете си съм откъснат от Бога. Колкото и да усилия да полагам, колкото и жертви да правя, пак няма да мога да прекося бездната помежду ни. Разбирам обаче, че твоята смърт е жертва, която прехвърля мост между мене и Бога. Вярвам, че след смъртта си ти си възкръснал и че твоята жертва е била достатъчна. Моля те да ме очистиш от греховете ми и да ме приведеш при Бога, за да имам вечен живот. Не искам да живея поробен под греха. Моля те, освободи ме от греха. Благодаря ти, Господи Исусе, за това, че си сторил всичко това за мен. Отсега насетне те моля да ме напътстваш в моя живот, за да те следвам като мой Господ.
Амин.