_(14784874525).jpg){kind=link}
Библията ни описва като покварени от образа, по който Бог ни е създал. Как се е случило това? Книгата Битие в Библията го записва. Малко след като са били създадени „по Божи образ“, първите хора ( Адам и Ева ) са били изпитани с избор. Библията описва разговора им със „змия“. Змията винаги е била разбирана като Сатана – духовен враг на Бога. В Библията Сатана обикновено говори чрез някого. В този случай той е говорил чрез змия:
Изкушението в градината
А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя каза на жената: „Наистина ли Бог каза да не ядете от никое дърво в градината?“ 2 Но жената каза: „Ние можем да ядем плодове от дърветата. 3 Само за плода на дървото, което е посред градината, Бог каза: ‘Не яжте от него и не се докосвайте до него, за да не умрете!’“ 4 Тогава змията каза на жената: „Вие няма да умрете! 5 Не! Бог знае, че когато вие ядете от него, очите ви ще се отворят и ще бъдете като богове, които познават добро и зло.“ 6 И жената видя, че дървото е добро за ядене и е приятно за очите, а също, че е дърво желано, защото дава знание; тя взе от плода му и яде, даде също и на мъжа си, та яде и той. 7 Тогава очите на двамата се отвориха и разбраха, че са голи. Затова те си съшиха смокинови листа и си направиха препасници.
Битие 3:1-7
Изборът
Техният избор (и изкушение) беше да могат „да бъдат като Бог“. До този момент те се бяха доверявали на Бог за всичко, но сега имаха избора да станат „като Бог“, да се доверят на себе си и да бъдат свои собствени богове.
В избора си да бъдат автономни, те се промениха. Те почувстваха срам и се опитаха да се прикрият. Когато Бог се изправи срещу Адам, той обвини Ева (и Бога, който я е създал). Тя обвини змията. Никой не пое отговорност.
Последици от този избор
Това, което започна онзи ден, продължава, защото сме наследили същата тази независима природа. Някои разбират погрешно Библията и мислят, че тя ни обвинява за лошия избор на Адам. Единственият, който е обвиняван, е Адам, но ние живеем в последствията от неговото решение. Сега сме наследили тази независима природа на Адам. Може да не искаме да бъдем богове на вселената, но искаме да бъдем богове в нашата обстановка, отделни от Бога.
Това обяснява толкова много от човешкия живот: заключваме си вратите, имаме нужда от полиция и имаме компютърни пароли – защото в противен случай ще крадем един от друг. Ето защо обществата в крайна сметка се сриват – защото културите имат склонност към разпад. Ето защо всички форми на управление и икономически системи, макар някои да работят по-добре от други, в крайна сметка се разпадат. Нещо в начина, по който сме, ни кара да пропускаме начина, по който трябва да бъдат нещата.
Грях – да пропуснеш
Думата „пропускам“ обобщава нашата ситуация. Един стих от Библията дава картина, за да разберем това по-добре. Той гласи:
16 Между тях имаше седемстотин отбрани мъже, които бяха левичари – те всички безпогрешно хвърляха камъни с прашки с точност до косъм.
Съдии 20:16
Това описва войници, които са били експерти в използването на прашки и никога не са пропускали. Думата на еврейски, преведена като „пропускам“ по-горе, е יַחֲטִֽא. В Стария завет тя се превежда и като грях .
.jpg){kind=link}
Войникът взема камък и го стреля, за да уцели целта. Ако не уцели, се е провалил в целта си. По същия начин Бог ни е създал по Свой образ , за да уцелим целта в начина, по който се отнасяме към Него и към другите. Да „грешим“ означава да пропуснем тази цел или прицел, която Бог е предназначил за нас.
Тази картина на пропусната цел не е нито щастлива, нито оптимистична. Хората понякога реагират силно срещу библейското учение за греха. Един студент веднъж ми каза: „Не вярвам, защото не харесвам това , което се казва“. Но какво общо има „харесването“ на нещо с истината? Не харесвам данъци, войни или земетресения – никой не харесва – но това не ги прави неверни. Не можем да игнорираме нито едно от тях. Всички системи от закон, полиция, ключалки и сигурност, които сме изградили в обществото, за да ни предпазват един от друг, подсказват, че нещо не е наред . Поне трябва да обмислим това библейско учение за нашия грях по непредубеден начин.
Бог заявява Своята помощ
Имаме проблем. Покварени сме от образа, по който първоначално сме били създадени. Така че сега не успяваме да постигнем целта, що се отнася до моралните ни действия. Но Бог не ни е оставил в нашата безпомощност. Той е имал план да ни спаси и затова Евангелието буквално означава „добра новина“ – защото този план е добрата новина, че Той ни спасява. Бог не е чакал Авраам , за да обяви тази новина; той я е обявил първо в същия този разговор с Адам и Ева. След това разглеждаме това първо съобщение на Добрата новина .