По-рано се спряхме на въпроса какво има предвид Библията, когато подчертава, че сме създадени „по образа на Бога“. Това обяснява защо животът на човека е толкова ценен. Библията обаче продължава и по-нататък, въвеждайки най-сериозния ни проблем. Можем да го видим онагледен в следния библейски псалом:
Господ погледна от небесата към хората, за да види има ли разумен, който да търси Бога. Всички се отклониха, всички станаха покварени; няма кой да прави добро, няма дори един (Псалом 14:2-3).
Тук се посочва, че „всички“ ние сме станали покварени. Макар първоначално да сме били сътворени „по образа на Бога“, някаква драматична катастрофа е съсипала този образ у всекиго от нас. Покварата се изразява в нов инстинкт да търсим независимост от Бога („всички се отклониха“, няма нито един, който „да търси Бога“) и да не вършим добро.
Като елфи и орки
За да схванем тази истина, нека да си представим орките и елфите от филма Властелинът на пръстените. Орките са грозни и злобни същества. Елфите от друга страна са красиви и мирни (като например Леголас). Някога обаче и самите орки са били елфи. С времето обаче злият Саурон ги е покварил и е помрачил разума им. Първоначалният образ на елфа у всеки орк е напълно съсипан. По подобен начин Библията подчертава, че и хората са пострадали от подобно покваряване. Бог ни е създал като „елфи“, а ние сме станали „орки“.
Например ние знаем какво означават „добри“ и „лоши“ дела. Ала при все това в живота си не прилагаме това знание. Сякаш някакъв зловреден вирус е блокирал нормалната работа на компютър. Моралният ни код съществува, ала е инфектиран с вирус. Библията твърди, че в началото хората са добри и нравствени същества, ала впоследствие стават покварени. Тъкмо това наблюдаваме у самите себе си и днес. Тук обаче възниква и въпросът защо Бог ни е сътворил по този начин. Ние познаваме доброто и злото, но сме увредени от злото. Атеистът Кристофър Хитчънс се оплаква:
„Ако бог наистина е искал хората да са свободни от [покварени] мисли, тогава трябваше да се погрижи да изобрети друг род същества“ (Christopher Hitchens, God is not great: How religion spoils everything, 2007, p. 100).
Хърчинс обаче пропуска нещо изключително важно. Библията не казва, че Бог ни е направил такива, а че известно време след сътворението се е случило нещо ужасно, което драматично е покварило същността ни. Първите хора са се разбунтували срещу Бога и именно в резултат от това се е получил тежкият срив.
Падението на човека
Това събитие често се нарича Грехопадението. Първият човек Адам е сътворен от Бога. Между Бога и Адам първоначално съществува пълно съгласие – подобно на брачен съюз с взаимна вярност. Адам обаче решава да изневери. Библията разказва как Адам отхапва от забранения плод от „дървото за познаване на доброто и злото“, независимо че между него и Бога има сключено съгласие, че няма да го прави. Това съгласие и наличието на дървото подсигуряват на Адам свободен избор дали да остане верен на Бога или не. Самият Адам е сътворен по образа на Бога и от първия миг на съществуването си живее в приятелство с Него. По отношение да сътворяването си Адам не е имал избор. Бог обаче му дава право да избере дали да продължи приятелството си с Него. Също както изборът да стоиш прав не би бил действителен, ако сядането е невъзможно, също така приятелството и доверието между Адам и Бога по дефиниция би следвало да са въпрос на избор. Именно този избор се свежда до едно конкретно действие – решението дали Адам ще опита от забранения плод. И Адам решава да обърне гръб на Бога. С това свое бунтовно решение той поставя началото на помрачаване и поквара на човешкото сърце, което продължава до ден днешен. На следващо място ще разгледаме как точно изглежда това.