Гуру (गुरु) произлиза от „Гу“ (тъмнина) и „Ру“ (светлина) в оригиналния си санскрит. Гуруто учи да се разсее тъмнината на невежеството чрез светлината на истинското знание. Говорейки от бреговете на Галилея, Исус е показал това, като е проповядвал с такова въздействие, че то се е усещало дори 1900 години по-късно и далеч в Индия чрез влиянието му върху Махатма Ганди.
Ганди и Нагорната проповед на Исус
В Англия, 1900 години след раждането на Исус, млад студент по право от Индия, известен сега като Махатма Ганди (или Мохандас Карамчанд Ганди), получил Библия. Когато прочел ученията на Исус, известни като Нагорната проповед, той разказал…
„Нагорната проповед, която стигна право до сърцето ми.“М. К. Ганди, Автобиография или Историята на моите експерименти с истината. 1927, стр. 63
Учението на Исус за „обръщането на другата буза“ даде на Ганди прозрение за древната индуистка концепция за ненараняване и неубийство. По-късно Ганди усъвършенства това учение в политическа сила в Сатяграха, неговото използване на ненасилствено несътрудничество с британските владетели. Няколко десетилетия сатяграха доведоха до независимостта на Индия от Великобритания, до голяма степен по мирен начин. Учението на Исус предизвика всичко това.
И така, какво е проповядвал Исус?
Проповедта на Исус на планината
След като дяволът изпитал Исус, той започнал да проповядва. Най-дългото му послание, записано в Евангелията, се нарича Нагорната проповед . Прочетете пълната проповед, като тук са дадени най-важните акценти. След това се връщаме към Моисей за по-задълбочено разбиране.
Исус е учил следното:
21 „Слушали сте, че бе казано на древните израилтяни: Не убивай, а онзи, който убие, ще бъде намерен за виновен пред съда. 22 Аз пък ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си без причина, ще бъде обвинен пред съда, и който каже на брата си ‘празноглавецо’, ще бъде отговорен пред висшия съд, а който пък каже ‘уродливецо’, ще бъде хвърлен в ада. 23 И тъй, ако принасяш дара си на жертвеника и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, 24 остави дара си пред жертвеника и иди най-напред да се помириш с брат си, пък тогава се върни и принеси дара си. 25 Помирявай се с противника си бързо, докато си на път с него към съда, да не би противникът ти да те предаде на съдията, а съдията – на стражата и да бъдеш хвърлен в тъмница. 26 Истината ти казвам: няма да излезеш оттам, докато не платиш последната стотинка.“
Прелюбодеяние
27 „Слушали сте, че бе казано на древните израилтяни: ‘Не прелюбодействай!’ 28 Аз пък ви казвам, че всеки, който погледне жена и я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си. 29 И ако дясното ти око те въвежда в съблазън, извади го и го изхвърли. По-добре е да загубиш една част от тялото си, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в ада. 30 И ако дясната ти ръка те въвежда в съблазън, отсечи я и я изхвърли. По-добре е да загубиш една част от тялото си, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в ада.“
Развод
31 „Казано бе също: ‘Ако някой изостави жена си, нека ѝ даде разводно писмо’. 32 Аз пък ви казвам: Всеки, който изостави жена си, освен поради прелюбодейство, той я прави прелюбодейка, и ако някой се ожени за изоставена жена, той прелюбодейства.“
Клетви
33 „Слушали сте още, че бе казано на древните израилтяни: ‘Не се кълни лъжливо, но изпълнявай обещанията си пред Господа.’ 34 Аз пък ви казвам: никак да не се кълнете – нито в небето, защото то е престол на Бога, 35 нито в земята, защото тя е Негово подножие; нито в Йерусалим, защото е град на великия Цар. 36 И в главата си да не се кълнеш, защото не можеш да направиш ни един косъм да израсне бял или черен. 37 Но думата ви да бъде: ‘Да – да; не – не.’ Каквото е повече от това, то е от лукавия.“
Око за око
38 „Слушали сте, че бе казано: ‘Око за око и зъб за зъб.’ 39 Аз пък ви казвам: Да не въздавате за стореното зло. Но ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата. 40 А на този, който иска да се съди с тебе и да ти вземе ризата, остави му и горната си дреха. 41 И ако някой те принуди да вървиш с него една миля, върви с него две. 42 Давай на този, който проси от тебе, и не се отвръщай от онзи, който ти иска назаем.“
Любов към враговете
43 „Слушали сте, че бе казано: ‘Обичай ближния си и мрази врага си.’ 44 Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте онези, които ви проклинат, правете добро на онези, които ви мразят, и се молете за онези, които ви обиждат и гонят, 45 за да бъдете синове на вашия небесен Отец, защото Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри и дава дъжд на праведни и неправедни. 46 Понеже, ако обичате онези, които ви обичат, каква награда бихте заслужили? Не правят ли същото и митарите? 47 И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не постъпват ли тъй и езичниците? 48 И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и вашият небесен Отец.“
Матей 5:21-48
Проповедта на планината разкрива авторитет
Исус поучаваше чрез формата „Чули сте, че е било казано… но Аз ви казвам…“. В тази структура той първо цитира Моисей, а след това разширява обхвата на заповедта до вътрешни мотиви, мисли и думи. Исус поучаваше, като приемаше строги заповеди, дадени чрез Моисей, и ги правеше още по-трудни за изпълнение!
Но кое е забележително, е начина, по който той разшири заповедите на Мойсеевия закон. Той го направи, основавайки се на собствената си власт. Той просто каза „Но аз ви казвам…“ и с това увеличи обхвата на заповедта. Тази власт, която той просто прие, беше това, което порази слушателите му.
28 И след като Иисус изрече тези слова, множеството се чудеше на учението Му, 29 защото Той ги поучаваше като такъв, който има власт, а не като книжниците и фарисеите.
Матей 7:28-29
Исус е проповядвал като човек с голяма власт. По-ранните библейски пророци са предавали послания от Бог на хората, но тук е било различно. Защо Исус е могъл да проповядва по този начин? Псалм 2, където „Христос“ е предвиден за първи път като титла, описва как Бог говори на Христос по този начин
8 Искай от Мене и ще Ти дам народите в Твое наследство
и всичко до края на земята – за Твое притежание.Псалми 2:8
Бог даде на „Христа“ власт над народите, дори до краищата на земята. Така че, като Христос, Исус претендира за властта да поучава, както правеше.
Пророкът и Нагорната проповед
Всъщност, много преди това, Моисей беше предсказал идването на „Пророка“, който щеше да бъде уникален в начина, по който проповядва. Моисей беше писал
18 Пророк като тебе ще им издигна измежду братята им, ще вложа думите Си в устата Му и Той ще им говори всичко, което Аз Му заповядам. 19 А който не послуша думите Ми, които ще говори от Мое име, Аз ще искам сметка от него.
Второзаконие 18:18-19
Като поучаваше по начина, по който го правеше, Исус упражняваше властта си като Христос и изпълни пророчеството на Моисей за идващия Пророк, който щеше да поучава с авторитета на Божиите „думи в устата си“. Той беше едновременно Христос и Пророкът.
Исус и Моисей
Всъщност, Исус е искал едновременно да направи сравнение и контраст с Моисей по начина, по който е произнесъл Проповедта на планината. За да произнесе тази проповед…
Като видя народа, Той се изкачи на планината и когато седна, учениците Му се приближиха до Него.
Матей 5:1
Защо Исус се качи на планината? Обърнете внимание какво беше направил Моисей, за да получи Десетте Божи заповеди …
20 Господ слезе на планината Синай, на върха на планината. Господ повика Мойсей на върха на планината и Мойсей се изкачи.
Изход 19:20
Моисей се „изкачил“ на планината, за да получи Десетте Божи заповеди. Когато Исус по подобен начин „изкачил“ планината, той поел ролята на Моисей. Това е логично, защото Пророкът , който трябвало да дойде, щял да бъде
18 Пророк като тебе ще им издигна измежду братята им, ще вложа думите Си в устата Му и Той ще им говори всичко, което Аз Му заповядам.
Второзаконие 18:18
Пророкът трябваше да бъде като Моисей и тъй като Моисей се изкачи на планината, за да даде своето учение, така направи и Исус.
Божият план, демонстриран в своята хармония и единство
Това показва единство в мисълта и намерението, което се простира над хиляда години. Само един ум може да обхване толкова дълъг времеви интервал – Божият. Това е доказателство, че това е Неговият план. Плановете, произлизащи от хора, противоречат на тези на други хора. Вижте безбройните политически и икономически планове, които си противоречат. Но този план демонстрира единство и хармония, простиращи се през историята – индикатор, че Божественото го е задействало.
Започваме нова ера за нас
Въпреки че Исус и Моисей са си подражавали взаимно при изкачването на планината, тези, които са получавали техните учения, не са го правили. Исус е накарал учениците си да се качат директно на планината, за да бъдат близо до него, когато той седне и поучава. Но когато Моисей получи десетте заповеди…
21 Господ нареди на Мойсей: „Слез и предупреди народа да не се втурне към Господа да Го види, защото тогава много хора ще загинат. 22 Също и свещениците, които иначе имат право да се приближават към Господа, трябва да осветят себе си, за да не ги порази Господ.“
Изход 19:21-22
Хората, получаващи Десетте Божи заповеди, не можели да се приближат до планината под страх от смърт, но последователите на Исус можели да седят точно с него на планината, когато той проповядвал. Това демонстрирало зората на нова Ера, характеризираща се с близост до Бога, а не с отдалеченост от Него. Както обяснява Новият Завет
18 защото чрез Него едните и другите имаме достъп при Отец чрез единия Дух. 19 И така, не сте вече чужденци и пришълци, а съграждани на вярващите и принадлежите на Бога.
Ефесяни 2:18-19
Исус показа чрез начина, по който слушателите му седяха с него, че сега се отваря пътят за нас да станем „членове на неговото домакинство“.
Но посланието му обясняваше и какво очаква от „членовете на домакинството си“.
Ти и аз и Нагорната проповед
Тази проповед може да ви озадачи. Как може някой да живее според подобни заповеди, които са насочени към сърцата и мотивите ни? Какво е било намерението на Исус Христос? Можем да видим отговора от заключителното му изречение.
48 И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и вашият небесен Отец.“
Матей 5:48
Обърнете внимание, че това е заповед, а не предложение. Той изискваше от нас да бъдем съвършени !
Защо?
Защото Бог е съвършен и ако трябва да бъдем членове на Неговото домакинство, тогава нищо по-малко от съвършенство не е достатъчно. Често си мислим, че може би просто повече добри, отколкото лоши дела – това ще бъде достатъчно. Но ако случаят беше такъв и Бог ни позволи да се присъединим към Неговото домакинство, ние щяхме да разрушим съвършенството на Неговия дом и да го превърнем в бъркотията, която имаме на този свят. Нашата похот, алчност и гняв са това, което разрушава живота ни тук днес. Ако се присъединим към Неговото домакинство, все още поробени от тази похот, алчност и гняв, тогава това домакинство бързо ще стане като този свят – пълен с проблеми, създадени от нас.
Всъщност голяма част от учението на Исус се фокусира върху вътрешния ни свят, а не върху външните церемонии. Помислете как на други места той се фокусира върху вътрешния ни свят.
20 Още каза: „Което излиза от човека, то осквернява човека. 21 Защото отвътре, от човешкото сърце, излизат зли помисли, прелюбодейства, блудства, убийства, 22 кражби, користолюбие, лукавства, коварство, разпътство, завист, богохулство, гордост, безумство. 23 Цялото това зло излиза отвътре и осквернява човека.“
Марк 7:20-23
Перфектно домакинство за нас
Така че съвършената вътрешна чистота е необходимият стандарт за Неговото домакинство. Бог ще допусне само „съвършените“ в съвършения си дом. Но това повдига огромен проблем.
Как ще влезем в това Домакинство, ако не сме съвършени?
Абсолютната невъзможност да бъдем достатъчно съвършени може да ни доведе до отчаяние.
Но точно това иска Той! Когато се отчайваме дали някога ще бъдем достатъчно добри, когато спрем да се доверяваме на собствените си заслуги, тогава ставаме „бедни духом“. И Исус, започвайки цялата тази проповед, каза:
3 „Блажени са бедните по дух, защото тяхно е небесното царство.
Матей 5:3
Началото на мъдростта за нас не е да отхвърляме тези учения, които не се отнасят за нас. Те се! Стандартът е „да бъдем съвършени “. Когато позволим на този стандарт да проникне в нас и осъзнаем, че не сме способни на това, тогава може би ще бъдем готови да приемем помощта, която Той иска да ни даде, вместо да разчитаме на собствените си заслуги.
Това е стъпката, която Неговото учение ни подтиква да направим. След това виждаме как Исус демонстрира авторитета, който Неговото учение е предполагало.