Искам да споделя как Евангелието придоби значимост за мен – пътешествие, което беше повлияно от Соломон и от неговото търсене на удоволствия и мъдрост. Това ще ви помогне да придобиете по-ясна представа откъде идват статиите на тази интернет страница. (О, също и малко основна информация. Името ми е Рагнар Оборн. Живея в Канада. Женен съм и имаме син. Следвал съм в Университета в Торонто, Университета в Ню Брънсуик и Университета Акадия.)
Липса на мир въпреки привилегиите на млади години
Роден съм в благосъстоятелно семейство, като и двамата ми родители бяха професионалисти в различни области. Когато бях още малък, се преместихме от Швеция да живеем в Канада. С течение на годините съм живял в няколко различни държави – Алжир, Германия, Камерун, – докато в крайна сметка се завърнах в Канада, за да следвам. Като останалите си връстници исках (и все още искам) да водя пълноценен живот с удовлетворение, с усещане за мир, за смисъл на живота, както и да имам приятели и среда.
Поради контакта с различни общества – и светски, и религиозни, – се научих да ценя книгите. Чрез четенето достигах до разнообразни идеи по отношение на „истината“ и „пълностойния“ живот. През онези години ми правеше впечатление, че макар да бях облагодетелстван (както повечето хора на Запад) с безпрецедентно благосъстояние, технологии и възможности, въпреки това парадоксално не успявах да достигна до тези две цели. И истината, и пълноценният живот някак си ми убягваха. Установих също, че за разлика от предишни поколения днешните взаимоотношения между хората бяха далеч по-краткотрайни и преходни. Животът ми беше белязан от константно усещане за състезание с някого. Внушаваше ми се, че ако успеем да спечелим „само още малко“, ще постигнем удовлетворение. Ала колко по-точно беше това „още малко“? И за какво идеше реч? За пари ли? За научни познания? За технологии? За удоволствия?
Като млад човек изпитвах някакъв дълбок ужас, който може би най-добре може да се дефинира като смътно неспокойствие. Тъй като баща ми работеше като консултант инженер в Африка, непрестанно бях в компанията на други заможни, привилегировани и добре образовани западни тийнейджъри. Ала животът ни там не съдържаше особено много развлечения. Затова с моите приятели мечтаехме да се завърнем по родните си места и да се наслаждаваме на разнообразието от телевизионни програми, хубава храна, богати възможности и лесен западен живот. Внушавахме си, че тогава най-сетне ще бъдем „доволни“. Когато обаче пътувахме за кратко до Канада или до Европа, след първоначалните вълнения неизменно се връщах към същото чувство за неспокойствие. А и по-лошото беше, че го виждах у всички хора, които живееха на Запад.
Каквото и състояние да притежаваха (което си беше доста по всякакви измерения), всички ламтяха да придобият още нещо. По едно време си мислех, че ще намеря „отговора“, ако имам красива приятелка. Известно време отношенията с нея сякаш позапълниха нещо у мен, ала с течение на месеците отново взе да се завръща усещането за празнота и неудовлетвореност. После смятах, че след като завърша гимназия, всичко вече ще се нареди: щях да си изкарам шофьорска книжка и да придобия повече независимост, надявайки се, че така най-сетне търсенето ми ще приключи. Днес слушам как хората си представят, че след като се пенсионират, най-сетне ще достигнат пълното удовлетворение. Наистина ли? Да не се окаже, че сме изкарали целия си живот в търсене на едно след друго нещо, надявайки се как следващият етап току зад ъгъла ще ни го донесе. А после… изведнъж животът ни приключва. И сме препускали залудо!
Мъдростта на Соломон
През тези години писанията на Соломон започнаха да ми оказват дълбоко впечатление. Докато управлява древния Израил, Соломон придобива известност по цял свят за своята мъдрост. Той написва няколко книги в Стария завет. В книгата Еклисиаст той разказва за същия вид неспокойствие, с който се сблъсквах и аз през младежките си години. Ето какво пише той:
1 Аз рекох на сърцето си: Ела сега, да те опитам с веселба, Затова, се наслаждавай с благо; И, ето, и това беше суета. 2 Рекох за смеха: Лудост е, – И за веселбата: Що ползва тя? 3 Намислих в сърцето си да веселя плътта си с вино, Докато сърцето ми още се управляваше от мъдростта, И да усвоя безумието докле видя какво е добре да вършат човешките чада Под небето през всичките дни на живота си.
4 Направих си големи работи; Съградих си къщи; насадих си лозя; 5 Направих си градини и садове, И насадих в тях всякакви плодни дървета; 6 Направих си водоеми, за да поя от тях Насадения с дървета лес; 7 Придобих слуги и слугини, И имах слуги родени в дома ми; Имах още чреди и стада Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; 8 Събрах си и сребро, и злато, И особените скъпоценности на царете и на областите; Набавих си певци и певици, И насладите на човешките чада – Наложници твърде много.
9 Така станах велик и уголемих се Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Още и мъдростта ми си остана в мене. 10 И от всичко, което пожелаха очите ми, Нищо не им отрекох; Не спрях сърцето си от никаква веселба; Защото сърцето ми се радваше във всичките ми трудове, И това беше делът ми от всичкия ми труд. (Еклисиаст 2:1-10)
Богатства, слава, знания, планове, жени, удоволствия, царство, кариера, вино… Соломон е разполагал с всичко това, че и повече от всекиго другиго. Интелектът на Айнщайн, състоянието на Бил Гейтс, сексуалния живот на Мик Джагър, монархическа жилка като на принц Уилям – всичко това съсредоточено в една личност. Възможно ли е някой да си съперничи с него? Сигурно бихме очаквали, че поне цар Соломон ще да е намерил разковничето за пълното удовлетворение в живота. Той обаче достига до следното заключение:
2 Суета на суетите, казва проповедникът; Суета на суетите, всичко е суета.13 И предадох сърцето си да издиря И да изпитам чрез мъдростта Относно всичко, що става под небето. Тежък е тоя труд, който Бог е дал на човешките чада, За да се трудят в него. 14 Видях всичките дела, що се вършат под слънцето; И, ето, всичко е суета и гонене на вятър. (Еклисиаст 1:2, 13-14)
11 Тогава разгледах всичките дела, Които бяха извършили ръцете ми, И трудът, в който бях се трудил; И, ето, всичко беше суета и гонене на вятър, И нямаше полза под слънцето. 20 За това, аз наново направих сърцето си да се отчае Поради всичкия труд, в който съм се трудил под слънцето.
21 Защото има човек, който се е трудил С мъдрост, със знание, и със сполука; Но пак той ще остави всичко за дял на едного, Който не е участвал в труда му. И това е суета и голямо зло. 22 Защото каква полза на човека от всичкия му труд И от досадата на сърцето му, В който се изморява под слънцето? 23 Понеже всичките му дни са само печал, И трудовете му скръб; И още и нощя сърцето му не си почива. И това е суета. (Еклисиаст 2:11, 21-23)
Това не е никак щастлив човек! Една от неговите величествени поеми, озаглавена „Песен на песните“, описва подробно негова богата на еротична любовна афера – нещо, което бихме очаквали да донесе удовлетворение на човек до края на живота му. В крайна сметка обаче той не намира трайно удовлетворение дори в тази връзка.
Накъдето и да се обърнех – било към приятелите ми, било към обществото около мен, – навсякъде виждах как хората се опитват да търсят житейско удовлетворение в същите неща като Соломон. В неговите писания обаче вече бях открил, че самият той не е достигнал до никакви задоволителни отговори в такива неща. Така стигнах до заключението, че ще трябва да потърся някъде другаде – да поема по пътека, която не е толкова утъпкана.
Наред с всички гореописани въпроси изпитвах притеснения и от още едно нещо в живота. Соломон също стига до това нещо:
19 Защото каквото постига човешките чада Постига и животните; една участ имат; Както умира единия, така умира и другото; Да! един дух имат всичките; И човек не превъзхожда в нищо животното, Защото всичко е суета. 20 Всички отиват в едно място; Всички са от пръстта, и всички се връщат в пръстта. 21 Кой знае духът на човешките чада, че възлиза горе, И духът на животното, че слиза долу на земята? (Еклисиаст 3:19-21)
2 Всичко постига всичките еднакво; Една е участта на праведния и на нечестивия, На добрия и на нечестивия, на чистия и на нечистия, На оногоз, който жертва, и на оногоз, който не жертва; Както е добрият, така е и грешният, И оня, който се кълне, както оня, който се бои да се кълне.
3 Това е злото между всичко, което става под слънцето, Че една е участта на всичките… 4 Защото за оногоз, който се съобщава с всичките живи, има надежда; Понеже живо куче струва повече от мъртъв лъв. 5 Защото живите поне знаят, че ще умрат; Но мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват, Понеже споменът за тях е забравен. (Еклисиаст 9:2-5)
Уди Алън срещу Соломон
Смъртта е окончателна и властва над всички нас. Както пише Соломон, тя е участта на всички хора – и добри, и лоши; и религиозни, и атеисти. Уди Алън е сценарист и режисьор на филма „Ще срещнеш висок тъмнокос непознат“. Творбата представлява трагикомичен поглед към смъртта. В едно свое интервю за филмовия фестивал в Кан сценаристът разкрива какво мисли за смъртта с добре познатото си чувство за хумор:
„Отношенията ми със смъртта остават същите. Силно против нея съм. Мога само да я чакам. Няма никакви предимства в остаряването. Нито ставаш по-умен, нито по-мъдър, нито по-улегнал, нито по-благ. Нищо от тези неща не се случва. Същевременно обаче болките в гърба нарастват, увеличават се стомашните разстройства, зрението ти отслабва и в един момент трябва да се снабдиш със слухово апаратче. Лоша работа е човек да остарява и препоръчвам, ако можете да го избегнете, да положите всячески усилия да не го правите.“
Малко по-нататък той посочва как човек да проведе живота си предвид неизбежността на смъртта.
„Човек трябва да си има някои илюзии в живота. Ако гледаш на него прекалено откровено и открито, животът ще се окаже непоносим, понеже по принцип си е доста мрачно начинание. Такава винаги е била моята гледна точка за живота. Възприемам го като нещо доста мрачно и песимистично… Действително смятам, че той е мрачно, болезнено, кошмарно, безцелно изживяване и че единственият начин да бъдеш щастлив е като си повтаряш някакви лъжи и им вярваш.“
Наистина ли това са единствените варианти? Или да възприемем откровената пътека на Соломон, достигайки до безнадеждност и безсмислие, или да се впуснем по предложението на Уди Алън, като си внушаваме разни лъжи и се заблуждаваме сами себе си само и само за да можем да преживеем по-щастлива илюзия? Никоя от тези алтернативи не ми изглежда особено привлекателна. Във връзка със смъртта също така идва и въпросът с вечността. Съществува ли действително Раят и (още по-притеснителният въпрос) съществува ли място на вечното осъждение – тоест Адът?
През последната ми година в гимназията ни дадоха задание да съберем сто различни литературни текста (поеми, песни, разкази и пр.). По-голямата част от моята колекция се занимаваше с тези въпроси. Чрез натрупаните съчинения успях „да се запозная“ с още много хора, които са се борили с абсолютно същите въпроси като мен. Техните гласове идваха от различни епохи, култури, философии и жанрове.
Евангелието – дойде време да го прегърна
В списъка си бях включил и някои от популярните изказвания на Исус, включени в четирите евангелия:
Аз дойдох за да имат живот, и да го имат изобилно. (Йоан 10:10)
Постепенно у мен започна да се натрупва все по-сериозната надежда, че отговор на моите въпроси все пак съществува. В крайна сметка думата „евангелие“ (която дотогава просто ми звучеше като някакво неопределено религиозно понятие) в действителност означаваше „добра вест“. Наистина ли четирите евангелия съдържаха добри вести? Или и те представляваха нечии мнения и слухове? За да си отговоря на този въпрос, трябваше да извървя две пътеки. Първо, трябваше да си изградя свое собствено информирано разбиране за Благовестието. Второ, при положение че съм живял в различни религиозни култури, аз се бях срещал с хора и бях чел автори, които изразяваха редица възражения по отношение и срещу библейското Евангелие. Това бяха все информирани и интелигентни хора. Налагаше се да се науча да мисля критично по отношение на Благовестието, предпазвайки се както от безсмисленото критикуване, така и от безкритичното вярване.
В един много реален смисъл, когато се захванеш с такъв вид пътешествие, ти всъщност така и не достигаш до някаква крайна точка. Самият аз обаче стигнах до заключението, че християнското Евангелие предоставя отговори на същите онези въпроси, които столетия по-рано са повдигнати от Соломон. Всъщност цялата идея на Евангелието е именно да адресира теми като пълноценния живот, смъртта, вечността, както и приложенията им в ежедневието като любовта в домашните отношения, вината, страха, прошката. Евангелието твърди, че то е основата, върху която всички ние можем да градим нашия живот. човек може и да не харесва непременно отговорите на Евангелието, може и да ги приема или да не вярва в тях, но като се има предвид, че то адресира точно тези основополагащи човешки въпроси, би било проява на глупост да го пренебрегнем.
Освен това установих, че понякога Евангелието ме кара да се чувствам доста некомфортно. В едни времена, когато почти всичко около нас ни кара да не приемаме живота прекалено сериозно, Евангелието в прав текст провокира сърцето ми, съзнанието ми и силите ми. Въпреки че ми донася живот, то не е нещо елементарно и лековато. Ако отделите време да се замислите и да вникнете в Евангелието, вероятно ще достигнете до същите заключения. Прекрасна начална точка е да разгледате едно ключово изречение, което обобщава цялото послание на Евангелието.