Евреите са били преследвани, мразени, страхувани и малтретирани по много начини и това е записано както в Библията, така и в историята извън нея. Разбира се, много хора са преживели преследване и дискриминация от страна на други народи. Но историята демонстрира тенденция неизбежно да се насочва към евреите по уникален начин, а не към други групи. Измислена е специална дума, която обозначава дискриминацията специално срещу евреите – антисемитизъм . Това показва трайната особеност на малтретирането им. Но най-озадачаващият аспект на антисемитизма е, че той не е ограничен до един период от време, един регион на света или просто малка група извършители.
Кратък списък на антисеметски събития
Например, помислете за тези:
- Движението, водено от персийския чиновник Аман, за унищожаване на евреите в древната Персийска империя, около 480 г. пр.н.е. Записите са разказани в Книгата на Естир и тя формира основата на днешния еврейски празник Пурим .
- Гръцката кампания на Селевкидите за унищожаване на юдаизма от библейската земя Израел през 160-те години пр.н.е. Това доведе до Макавейските войни .
- Римското разрушение и прогонване на евреите от Йерусалим през 70 г. сл. Хр., водещо до световно изгнание . По-късно римляните преименували Йерусалим на Елия Капитолина, за да изкоренят всичко еврейско от Юдея.
- Клането на евреи в цяла Европа, а също и в Йерусалим по време на кръстоносните походи през 1100-те и 1200-те години сл. Хр.
- Принуждаването на евреите да живеят в сегрегирани и оградени части на градове в цяла Европа. Това е било широко разпространено от средата на 16-ти до 19-ти век. Те са били наричани „гета“ и това е историческата основа за тази дума.
- „Погромите“ или кланетата на евреи през 19-ти и началото на 20-ти век в имперска Русия (включително Украйна и Полша). В погромите хиляди евреи са били убити и изнасилени. Следователно „погром“ е една от малкото руски думи, дошли в английския език от това специфично руско преследване на евреи.
- Аферата Драйфус във Франция през 1890-те години, довела до масова дискриминация срещу евреите във Франция.
- Изгонването на евреи от целия арабски свят след 1948 г.
- Изгонването на евреите от Испания от испанците през 1492 г.
- Британското изгонване на евреите от Англия през 1290 г.
- Изгонването на евреите от Южна Италия през 1541 г.
- Периодичните експулсирания на евреи от Франция, Германия и други кралства в цяла Европа през Средновековието (вижте картата)
Причини за антисемитизъм
Но какво причинява антисемитизма? Уикипедия, в своята поредица за антисемитизма, може да покаже много случаи на антисемитизъм през историята и в различните култури, но не може да посочи окончателна причина, която да го обясни. Трудността с всяко обяснение е, че то не може адекватно да обясни както обхвата, така и дългата история на антисемитизма. Расова причина може да обясни антисемитизма произлизащ от нацизма, но не обяснява християнския антисемитизъм от Средновековието. Полемика между християнството и юдаизма може да обясни християнския антисемитизъм, но не обяснява френския антисемитизъм от 19-ти век, който разтърси Франция повече от десетилетие в аферата Драйфус . А след това е и древният антисемитизъм на асирийците, персите, гърците и римляните.
Библията за коренната причина за антисемитизма
Библията обаче предлага просто и ясно обяснение за причината за антисемитизма. То обхваща Книгата от началото до края ѝ. В началото, след непослушанието на Адам и Ева, Бог произнесъл проклятие над Змията. След това Той пророкувал модел на „вражда“ между нея и „Жената“. Тази жена не била Ева, а Израел. ( подробности тук )
След това, в края на Библията, в книгата Откровение, едно видение препраща към тази конфронтация. То идентифицира „змията“ и „жената“. Ето видението:
И на небето се появи голямо знамение: жена, облечена в слънце, под нозете ѝ беше месечината, а на главата ѝ имаше венец от дванадесет звезди. 2 Тя беше бременна и викаше от родилни болки, като се мъчеше да роди. 3 Тогава се появи друго знамение на небето: ето огромен огненочервен змей със седем глави и десет рога, а на главите му – седем корони. 4 Опашката му повлече една трета от небесните звезди и ги събори на земята. А змеят застана пред жената, която щеше да ражда, за да изяде детето ѝ, щом като роди. 5 Тя роди момче, което ще управлява всички народи с железен жезъл. Тогава детето ѝ беше грабнато и занесено при Бога и при престола Му,
Откровение 12:1-5
9 И беше повален големият змей, древната змия, наречена дявол и Сатана, който съблазнява цялата вселена. Той беше повален на земята, а заедно с него бяха повалени и ангелите му.…
13 А когато змеят разбра, че е повален на земята, започна да преследва жената, която беше родила момчето.
Откровение 12:9, 13
Враждата фокусира предимно върху детето на жената
Детето, родено от жената, е Исус. Жената е еврейският народ, от който произлиза Исус. Змията, наричана още „дракон“, е идентифицирана като Сатана . Обратно в градината, Бог е казал, че ще има „вражда“ между жената (Израел) и змията (Сатана). Историята е документирала постоянно повтарящия се антисемитизъм. Фактът, че той произлиза от голямо разнообразие от социални условия и нации извършители, показва трайната реалност на тази вражда.
Но Бог също така предсказа вражда към потомството, или сина на Жената. Виждаме как тази вражда се засилва в четвъртък, 5-ти ден от Страстната седмица, когато Драконът се издига, за да удари Сина. Разглеждахме Исус през неговата еврейска призма. Библията го представя като образец на еврейската нация (синтез на тази теза тук ). Така че не е изненадващо, че Потомството на тази Жена също трябва да изпитва същата вражда.
Юда: Контролиран от Дракона
Библията изобразява Сатана като управляващ Дух, който манипулира омразата и интригите зад кулисите. Сатана е кроил планове всички да му се покланят, включително Исус . Когато това се проваля, той се кани да го убие, манипулирайки хората, за да осъществи плана си. Сатана използва Юда на 5-ия ден, за да удари Исус, точно след като той проповядва за завръщането си . Ето разказа:
Наближаваше празникът Безквасници, наречен Пасха. 2 А първосвещениците и книжниците търсеха как да погубят Иисус, защото се бояха от народа.
3 Тогава Сатаната влезе в Юда, наричан Искариот, който се числеше към дванадесетте ученици. 4 И той отиде и се наговори с първосвещениците и водачите на стражата как да им Го предаде. 5 Те се зарадваха и се споразумяха да му дадат пари. 6 Той им обеща и търсеше сгодно време да им Го предаде, но незабелязано от народа.
Лука 22:1-6
Сатана се възползва от конфликта им, за да „влезе“ в Юда и да предаде Исус. Това не бива да ни изненадва. Видението от Откровението описва Сатана по следния начин:
7 И настана война на небето: Михаил и ангелите му воюваха със змея, а змеят и ангелите му воюваха против тях, 8 но не устояха и нямаха вече място на небето. 9 И беше повален големият змей, древната змия, наречена дявол и Сатана, който съблазнява цялата вселена. Той беше повален на земята, а заедно с него бяха повалени и ангелите му.
Откровение 12:7-9
Библията оприличава Сатана на могъщ дракон, достатъчно хитър, за да отклони целия свят. Като тази древна змия той сега се сви, за да удари. Той манипулира Юда, за да унищожи Исус, както е записано в Евангелието:
16 И оттогава той търсеше удобен случай да Го предаде.
Матей 26:16
Следващият ден, петък, ден 6 от седмицата, беше празникът Пасха. Как Сатана, чрез Юда, щеше да нанесе удар? Виждаме по-нататък …
Обобщение на Ден 5
Хронологията показва как на 5-ия ден от тази седмица големият дракон, Сатана, се сви, за да удари своя враг Исус, потомството на жената.
