Преминаване през Червено море

¹ Господ каза на Мойсей: ² „Нареди на израилтяните да завият и да установят лагера си пред Пи-Хахирот, между Мигдол и морето, пред Ваал-Цефон; срещу него установете лагера си при морето.“ ³ Тогава фараонът ще помисли: „Израилтяните са се заблудили в тези местности, пустинята ги е затворила.“ ⁴ Аз ще направя упорито сърцето на фараона, и той ще започне да ги преследва. Ето ще се прославя над фараона и над всичките му войски; и египтяните ще разберат, че Аз съм Господ. Така и постъпиха израилтяните.

⁵ Съобщено беше на египетския цар, че народът избягал. Промени се решението на фараона и на служителите му спрямо този народ и те казаха: „Какво направихме? Ние пуснахме израилтяните и те не работят вече за нас.“ ⁶ Фараонът впрегна бойната си колесница и поведе войската си. ⁷ Той подбра шестстотин бойни колесници, както и всички останали египетски колесници, с началници над всички тях.

⁸ Господ направи упорито сърцето на фараона, царя на Египет, и той се втурна след израилтяните; а израилтяните се движеха смело. ⁹ След тях се впуснаха египтяните – всички коне с колесниците на фараона, конниците и войската му. Настигнаха ги, установени на лагер край морето, при Пи-Хахирот, пред Ваал-Цефон.

¹⁰ Когато фараонът наближи, израилтяните видяха, че египтяните идват след тях. Израилтяните много се уплашиха и завикаха високо към Господа. ¹¹ Те казаха на Мойсей: „В Египет нямаше ли гробове, та ни доведе да умрем в пустинята? Какво направи с нас, защо ни изведе от Египет? ¹² Нали бяхме ти казали същото в Египет: ‘Остави ни! Нека работим за египтяните. Защото по-добре е да работим за египтяните, отколкото да умрем в пустинята.’“ 

¹³ Но Мойсей отговори на народа: „Не се бойте! Почакайте и ще видите как Господ днес ще ви спаси. Египтяните, които сега виждате, вече няма да ги видите за вечни времена. ¹⁴ Господ ще воюва за вас, а вие бъдете спокойни.“

¹⁵ Господ каза на Мойсей: „Какъв е този вик към Мене? Кажи на израилтяните да продължават да вървят. 

¹⁶ А ти вдигни тоягата си и простри ръката си над морето. Раздели го, за да могат израилтяните да минат по суха земя посред морето. ¹⁷ Аз пък ще направя упорито сърцето на египтяните и те ще тръгнат след тях; и ще се прославя над фараона и над цялата му войска, над колесниците му и над конниците му. ¹⁸ Тогава египтяните ще разберат, че Аз съм Господ, когато се прославя над фараона, над колесниците му и над конниците му.“

¹⁹ Божият ангел, който предвождаше похода на израилтяните, се придвижи и застана след тях. Придвижи се и облачният стълб, който беше пред тях, и застана след тях. ²⁰ Така той дойде между египетската войска и лагера на израилтяните. Облакът остана тъмен и нощта премина, без да се доближат двете страни.

²¹ Тогава Мойсей простря ръката си над морето. През цялата нощ Господ тласкаше морето със силен източен вятър. Той пресуши морето и водите се разцепиха. ²² Израилтяните потеглиха по сухата земя посред морето, докато водите стояха отдясно и отляво като стена. ²³ А египтяните ги подгониха и тръгнаха след тях сред морето всички коне, колесници и конници на фараона. ²⁴ По време на утринната стража Господ погледна от огнения и облачния стълб към египетската войска и я приведе в смут. 

²⁵ Той направи да изскочат колелата от колесниците им, поради което те трудно се придвижваха. Тогава египтяните завикаха: „Да бягаме от израилтяните, защото Господ воюва на тяхна страна против египтяните.“

²⁶ Сега Господ нареди на Мойсей: „Простри ръката си над морето, за да залеят водите египтяните, техните колесници и конници.“ ²⁷ Мойсей простря ръката си над морето и при настъпването на утрото морето се върна на мястото си. А египтяните бягаха срещу него. Така Господ вкара египтяните сред морето. 

²⁸ Водата се върна и потопи колесниците и конниците на цялата фараонова войска, които се бяха втурнали след тях в морето. От тях не остана нито един жив. ²⁹ А израилтяните преминаха по сухата земя посред морето, докато водите стояха отдясно и отляво като стена.

³⁰ Така в този ден Господ избави израилтяните от бойната сила на египтяните. Израилтяните видяха египтяните да лежат мъртви по морския бряг. ³¹ Когато израилтяните видяха, че Господ извърши чудното дело над египтяните, народът изпита страхопочитание пред Господа. Той повярва на Господа и на Неговия служител Мойсей.

Изход 14:1 – 31

Съгледвачите

¹ И Господ каза на Мойсей: ² „Изпрати мъже да огледат ханаанската земя, която Аз давам на израилтяните; по един човек от всяко племе на бащите им изпратете, всички да са от първенците между тях.“ ³ И така, по заповед на Господа Мойсей ги изпрати от Фаранската пустиня и те всички бяха предводители на израилтяните. ⁴ Ето техните имена: от Рувимовото племе – Самуа, Закхуровият син; ⁵ от Симеоновото племе – Сафат, Хориевият син; ⁶ от Юдовото племе – Халев, Йефониевият син; ⁷ от Исахаровото племе – Игал, Йосифовият син; ⁸ от Ефремовото племе – Осия, Навиновият син; ⁹ от Вениаминовото племе – Фалтий, Рафиевият син; ¹⁰ от Завулоновото племе – Гадиил, Содиевият син; ¹¹ от Йосифовото племе, от Манасия – Гадий, Сусиевият син; ¹² от Дановото племе – Амиил, Гемалиевият син; ¹³ от Асировото племе – Сетур, Михаилевият син; ¹⁴ от Нефталимовото племе – Нахбий, Вофсиевият син; ¹⁵ от Гадовото племе – Геуил, Махиевият син. 

¹⁶ Това са имената на мъжете, които Мойсей изпрати да огледат земята; а Мойсей нарече Осия, Навиновия син, Иисус. ¹⁷ Когато ги изпрати да огледат ханаанската земя, Мойсей им каза: „Тръгнете по южната страна и се изкачете на планината; ¹⁸ вижте какви са земята и народът, който живее там, силен ли е или слаб, малко ли е или е много; ¹⁹ каква е земята, на която той живее, добра ли е или лоша; и какви са градовете, в които живее – в шатри ли живее или в укрепления? 

²⁰ И каква е почвата, плодовита ли е или оскъдна, има ли по нея дървета или не? Бъдете смели и донесете от плодовете на земята.“ А това беше време, когато зрее гроздето. ²¹ И така, те се изкачиха и огледаха земята от Синайската пустиня до Рехов при прохода на Емат. ²² После се изкачиха по южната страна и стигнаха до Хеврон, където живееха Енаковите синове Ахиман, Сесай и Талмай; а Хеврон беше построен седем години по-рано от египетския град Цоан. ²³ И като дойдоха в долината Есхол, отрязаха там лозова пръчка с един грозд и двама я понесоха на върлина; взеха и нарове и смокини. 

²⁴ Това място те нарекоха долина Есхол заради грозда, който отрязаха там израилтяните. ²⁵ След като огледаха страната, те се върнаха в края на четиридесетте дена. ²⁶ И като пристигнаха, дойдоха при Мойсей и Аарон и при цялото общество на Израил във Фаранската пустиня, в Кадес; там дадоха отчет пред тях и пред цялото общество и им показаха плодовете на онази земя. ²⁷ И те разказаха на Мойсей: „Ходихме в страната, в която ни изпрати; и наистина, там текат мляко и мед, ето и плодовете ѝ. 

²⁸ Но народът, който живее в тази страна, е силен, а градовете са укрепени и твърде големи; там видяхме и Енаковите синове. ²⁹ Амаликитците обитават южната част на страната; хетите, йевусейците и аморейците живеят по планините, а хананейците живеят край морето и по бреговете на Йордан.“ ³⁰ Но Халев успокои народа пред Мойсей с думите: „Нека тръгнем незабавно и да я превземем, защото можем да я завладеем.“ ³¹ Онези обаче, които бяха отишли заедно с него, казаха: „Не можем да излезем против този народ, защото е по-силен от нас.“ 

³² И пръснаха ужасни слухове сред израилтяните за страната, която бяха огледали, като казваха: „Страната, която обходихме, за да огледаме, е страна, която поглъща своите жители, и всички, които видяхме в нея, са хора, огромни на ръст. ³³ Там видяхме исполините – Енаковите синове са от исполинския род; пред тях ние изглеждаме като скакалци, такива бяхме и в техните очи.“

Недоволство на Израил в пустинята

¹ След време народът взе да роптае силно пред Господа. Господ чу и гневът Му пламна; сред тях се разпали огън Господен и изтреби покрайнините на стана. ² Тогава народът извика за помощ към Мойсей. Мойсей се помоли на Господа и огънят утихна. ³ И нарекоха това място Тавера, защото сред тях беше пламнал Господният огън. ⁴ Сред тях имаше пришълци, които проявяваха алчност, а заедно с тях и израилтяните пак се оплакваха и казваха: „Кой ще ни нахрани с месо? ⁵ Помним рибата, която ядяхме безплатно в Египет, краставиците, дините, праза и лука, и чесъна.

 ⁶ А сега са ни пресъхнали гърлата; освен манна нищо няма пред очите ни.“ ⁷ А манната приличаше на кориандрово семе, на цвят като смола. ⁸ Народът ходеше да я събира, мелеше я с хромели или я разбиваше в чутури; след това я варяха в котли, за да правят от нея питки; по вкус приличаше на питки, приготвени с елей. ⁹ Когато нощем падаше роса в стана, с нея падаше и манна в него. ¹⁰ Мойсей чуваше как народът плаче, всеки със семейството си, при входа на своята шатра. И понеже Господният гняв се разпали, на Мойсей му стана мъчно. ¹¹ Тогава Мойсей запита Господа: „Защо измъчваш така Своя раб? Заради какво не намерих Твоето благоволение, а си оставил върху мене бремето на целия този народ? 

¹² Нима аз съм носил в утробата си целия този народ и нима аз съм го родил, че ми казваш: ‘Носи го на ръце, както бавачка носи детето, до земята, която Ти с клетва бе обещал на предците му?’ ¹³ Откъде да взема месо, за да им дам на целия този народ? Защото те плачат пред мене и казват: ‘Дай ни месо да ядем.’ ¹⁴ Аз сам не мога да нося целия този народ, защото е тежък за мене. ¹⁵ Щом така постъпваш с мене, по-добре ме убий, ако съм придобил Твоето благоволение, за да не гледам злочестината си.“

¹⁶ Тогава Господ каза на Мойсей: „Събери ми седемдесет мъже измежду старейшините на Израил, за които наистина знаеш, че са неговите старейшини и предводители, и ги доведи при скинията на събранието, за да застанат там заедно с тебе. ¹⁷ Аз ще сляза и ще говоря там с тебе; и ще взема от Духа, Който е върху тебе, и ще възложа върху тях, за да носят заедно с тебе бремето на народа, а не ти сам да го носиш. ¹⁸ А на народа кажи: ‘Очистете се за утрешния ден и ще ядете месо. Вие плакахте пред Господа и викахте: «Кой ще ни нахрани с месо? Добре ни беше в Египет.» Затова Господ ще ви даде месо и ще ядете; ¹⁹ ще ядете не ден, не два, не пет дена, не десет и не двадесет дена, ²⁰ а цял месец, докато не ви излезе през носа и не ви омръзне. Защото вие презряхте Господа, Който е между вас, плакахте пред Него и казвахте: «Защо ни трябваше да излизаме от Египет?».’“

²¹ Мойсей отговори: „Шестстотин хиляди души народ върви заедно с мене, а Ти казваш: ‘Ще им дам месо, че да имат да ядат цял месец!’ ²² Нима ще се изколят всички овци и волове, за да им стигне? Или ще бъде събрана всичката риба в морето, за да им е достатъчно?“ ²³ А Господ рече на Мойсей: „Нима е къса ръката на Господа? Сега ще видиш дали ще се сбъднат думите Ми към тебе или не.“

²⁴ И така, Мойсей излезе и каза пред народа думите на Господа; и събра седемдесет мъже измежду народните старейшини и ги постави около скинията. ²⁵ Тогава Господ слезе в облака и говори с него. И като взе от Духа, Който беше върху него, възложи го върху седемдесетте старейшини. И докато беше върху тях Духът, те пророкуваха, но след това престанаха.

²⁶ Двама от мъжете бяха останали в стана; името на единия беше Елдад, а на другия – Модад. Духът слезе върху тях, защото бяха сред записаните. Те бяха останали в стана, но не излязоха до скинията. И те пророкуваха в стана. ²⁷ Един младеж се затича и извести на Мойсей: „Елдад и Модад пророкуват в стана.“ ²⁸ Тогава Иисус, Навиновият син, служител на Мойсей, един от неговите избрани, рече: „Господарю мой, Мойсей, възпри ги!“ ²⁹ А Мойсей му отвърна: „Нима завиждаш толкова заради мене? Дано всички от Господния народ бъдат пророци, за да им прати Господ Своя Дух!“ ³⁰ И Мойсей се върна в стана заедно със старейшините на Израил.

³¹ Тогава излезе вятър, пратен от Господа, и докара откъм морето пъдпъдъци; натрупа ги около стана на един ден път в едната посока и на един ден път в другата посока – около два лакътя над земята. ³² И наизлезе народът да събира пъдпъдъци, цял ден и цяла нощ, и целия следващ ден. Онзи, който беше събрал най-малко, и той събра десет хомери. След това ги разпростряха да се сушат около стана. ³³ Но докато месото беше още несдъвкано по зъбите им, пламна Господният гняв против народа и Господ порази народа със страшна напаст. ³⁴ И нарекоха това място Киброт-Хатава, защото там погребаха обзетите от алчност. ³⁵ От Киброт-Хатава се отправиха към Асирот и в Асирот се разположиха на стан.

Чудото с водата в канарата в Рефидим

¹ По Господня заповед цялата общност от израилтяни тръгна от пустинята Син на път от лагер на лагер. Установи се на лагер в Рефидим. Народът обаче нямаше вода да пие. ² Тогава народът влезе в спор с Мойсей и викаше: „Дайте ни вода да пием.“ Мойсей им отговори: „Защо се карате с мене? Защо подлагате на изпитание Господа?“ 

³ Народът беше жаден. Затова народът роптаеше против Мойсей с думите: „Защо ни изведе от Египет, за да умориш от жажда нас, децата ни и стадата ни?“ ⁴ Тогава Мойсей извика към Господа и каза: „Какво да правя с този народ? Още малко и ще ме убият с камъни.“ ⁵ И Господ отговори на Мойсей: „Излез пред народа и вземи със себе си някои от старейшините на Израил. Вземи в ръка също и тоягата си, с която беше ударил в Нил, и върви. 

⁶ Ето Аз ще застана пред тебе там на скалата в Хорив. Тогава ти удари в скалата и от нея ще потече вода, и народът ще пие.“ Мойсей така и постъпи пред очите на старейшините на Израил. ⁷ И нарече това място с име Маса и Мерива поради караницата на израилтяните и тъй като подлагаха на изпитание Господа с думите: „Дали Господ е между нас или не?“

Светият Дух слиза върху апостолите

¹ А когато настана ден Петдесетница и всички в единомислие стояха събрани заедно, ² внезапно се чу шум от небето, като че идваше силен вятър, и изпълни цялата къща, където седяха. ³ И над тях се появиха езици, сякаш огнени, които се разделиха и по един се спуснаха над всеки от тях. ⁴ Тогава всички се изпълниха със Светия Дух и започнаха да говорят на други езици, така както Духът им даваше да изговарят.

⁵ А в Йерусалим се намираха юдеи, хора набожни, от всички страни под небето. ⁶ Когато се чу този шум, събраха се много хора и бяха слисани, защото всеки слушаше как те говорят на неговия език. ⁷ Всички се чудеха и се маеха, като си казваха един на друг: „Тези, които говорят, не са ли всички галилейци? ⁸ Как тъй всеки от нас слуша родния си език? ⁹ Ние – парти и мидийци, еламци и жители на Месопотамия, Юдея и Кападокия, на Понт и Мала Азия, ¹⁰ на Фригия и Памфилия, на Египет и либийските области около Кириния, и дошлите от Рим, както юдеи и прозелити, ¹¹ критяни и араби – как ги слушаме да говорят на нашите езици за великите Божии дела?“ ¹² Всички бяха смаяни и в недоумение се питаха един друг: „Какво ли ще е това?“ ¹³ А други се присмиваха и казваха: „Със сладко вино са се напили.“

Проповед на апостол Петър

¹⁴ Тогава Петър се изправи заедно с единадесетте, извиси глас и започна да им говори: „Юдеи и всички вие, които живеете в Йерусалим, трябва да разберете това. Чуйте добре моите думи: ¹⁵ тези не са пияни, както вие мислите, защото е девет часът сутринта, ¹⁶ но се случи реченото чрез пророк Йоил:

¹⁷ ‘И ето в последните дни, казва Бог, ще излея от Своя Дух върху всяка плът ; синовете ви и дъщерите ви ще пророчестват; младежите ви ще виждат видения, а старците ви ще сънуват сънища; ¹⁸ и в онези дни върху слугите и слугините Си ще излея Своя Дух и те ще пророчестват. ¹⁹ Ще покажа чудеса горе на небето и знамения долу на земята: кръв, огън, дим и пушек. ²⁰ Слънцето ще се превърне в мрак и луната – в кръв, преди да настъпи великият и славен ден Господен. ²¹ И тогава всеки, който призове името на Господа, ще се спаси’.

²² Израилтяни, изслушайте тези думи: Иисус Назорея , засвидетелстван пред вас от Бога с мощ, чудеса и знамения, които Бог стори чрез Него между вас, както и вие сами знаете, ²³ този Мъж, предаден, както Бог по волята Си отреди и предвиди, вие хванахте, приковахте с ръце на беззаконници и Го убихте. ²⁴ Но Бог Го възкреси, като Го освободи от болките на смъртта, понеже тя не можеше да Го удържи. ²⁵ Защото Давид казва за Него: ‘Винаги виждам пред себе си Господа, защото Той е от дясната ми страна, за да не се поколебая. ²⁶ Затова сърцето ми е радостно и думите – весели, а също и плътта ми ще почива в надежда. ²⁷ Защото Ти няма да оставиш душата ми в ада, нито ще допуснеш осветеният от Тебе да изпита тление. ²⁸ Ти си ми дал да позная пътищата на живота; Ти ще ме изпълниш с радост чрез присъствието Си.’

²⁹ Братя, позволете открито да ви кажа за патриарх Давид: той умря и бе погребан, и гробът му е при нас и до днес. ³⁰ А тъй като беше пророк и знаеше, че Бог с клетва му беше обещал да въздигне от потомството му по плът Христос и да Го постави на престола му, ³¹ предвиди възкресението на Христос и каза, че душата Му не бе оставена в ада и плътта Му не изпита тление. ³² Този Иисус Бог възкреси, на което ние сме свидетели. ³³ И така, след като Той бе възнесен от Божията десница и прие от Отец обещанието за Светия Дух, изля това, което вие сега виждате и чувате. ³⁴ Защото Давид не отиде на небесата, но сам говори: ‘Господ каза на моя Господ: «Седи от дясната Ми страна, ³⁵ докато поставя Твоите врагове за подножие на нозете Ти».’ ³⁶ И тъй, нека целият дом на Израил твърдо знае, че Бог направи Господ и Христос този Иисус, Когото вие разпънахте.“

³⁷ Като чуха това, вълнение обзе сърцата им и попитаха Петър и другите апостоли: „Какво да направим, братя?“ ³⁸ А Петър им отвърна: „Покайте се и всеки от вас да се кръсти в името на Иисус Христос за прошка на греховете. Така ще приемете дара на Светия Дух. ³⁹ Защото за вас е обещанието, за вашите деца и за всички, които са далеч, и които Господ, нашият Бог, ще призове.“ ⁴⁰ И с много други думи ги убеждаваше и приканваше: „Спасете се от този покварен род.“ ⁴¹ И тъй, които приеха на драго сърце думите му, се кръстиха. В онзи ден се присъединиха около три хиляди души.

Животът в първата християнска община

⁴² Те постоянстваха в учението на апостолите, в общението, в разчупването на хляба и в молитвите. ⁴³ Страх бе обзел всяка душа, защото много чудеса и знамения ставаха чрез апостолите в Йерусалим. ⁴⁴ А всички вярващи бяха заедно и всичко им беше общо, ⁴⁵ продаваха имоти и всичко, каквото имаха, и разделяха парите между всички, на всекиго според нуждата. ⁴⁶ И всеки ден прекарваха в единомислие в храма, разчупваха хляб по къщите, хранеха се весело и с чисто сърце, ⁴⁷ като хвалеха Бога и бяха обичани от целия народ. А Господ всекидневно прибавяше към църквата такива, които се спасяваха.

Второзаконие 28

Благословения за послушание и проклятия за непослушание

¹ Ако се вслушваш в гласа на Господа, своя Бог, спазваш и изпълняваш всичките Му заповеди, които днес ти заповядвам, тогава Господ, твоят Бог, ще те постави по-високо от всички народи на земята. ² И всички тези благословии ще те достигнат и ще се изпълнят върху тебе, ако слушаш гласа на Господа, своя Бог. ³ Благословен ще бъдеш в града, благословен ще бъдеш и на полето. ⁴ Благословени ще бъдат плодът на твоята утроба, плодът на земята ти и народеното от добитъка ти – телета и агънца.

⁵ Благословени ще бъдат кошът и нощвите ти. ⁶ Благословен ще бъдеш, когато влизаш у дома, и благословен, когато излизаш. ⁷ Господ ще поразява пред тебе враговете ти, които се надигат против тебе: по един път те ще тръгват против тебе, а по седем пътища ще бягат пред тебе. ⁸ Господ ще ти прати благословение и върху житниците ти, и върху всичките ти начинания и ще те благославя в страната, която Господ, твоят Бог, ще ти даде. ⁹ Господ ще те въздигне за Свой свят народ, както ти се е клел, ако спазваш заповедите на Господа, своя Бог, и ходиш по Неговите пътища; ¹⁰ тогава всички народи на земята ще видят, че ти се наричаш с името на Господа, и ще се боят от тебе. 

¹¹ И Господ ще ти даде изобилие на блага: обилен плод на твоята утроба, на добитъка ти и на нивите ти в страната, за която Господ се е клел на предците ти да ти даде. ¹² Господ ще ти разкрие богатствата на Своята съкровищница – небето, за да дава дъжд на земята ти навреме и да благославя всички дела на ръцете ти; и ще даваш назаем на много народи, но нищо няма да взимаш назаем. ¹³ Господ ще те направи глава, а не опашка, и ти ще си винаги горе и никога долу, ако слушаш заповедите на Господа, своя Бог, които днес ти заповядвам да спазваш и да изпълняваш. ¹⁴ От всички думи, които днес ти заповядвам, не се отклонявай нито надясно, нито наляво и не тръгвай след други богове, за да им служиш.

¹⁵ Но ако не слушаш гласа на Господа, своя Бог, не спазваш и не изпълняваш всичките Му заповеди и наредбите Му, които днес ти давам, тогава всички тези проклятия ще те достигнат и ще се изпълнят върху тебе. ¹⁶ Проклет ще бъдеш в града, проклет ще бъдеш и в полето. ¹⁷ Проклети ще бъдат кошът ти и нощвите ти. ¹⁸ Проклети ще бъдат плодът на твоята утроба, плодът на земята ти и народените телета и агънца. ¹⁹ Проклет ще бъдеш, когато влизаш у дома, и проклет – когато излизаш.

²⁰ Господ ще праща върху тебе проклятие, смут и разруха във всяко начинание, с което се заемеш, докато бъдеш изтребен; и ти скоро ще загинеш заради злите си дела, тъй като Ме изостави. ²¹ Господ ще прати мор върху тебе, докато те изтреби от страната, в която отиваш да я завладееш. ²² Господ ще те порази с немощ и огън, с треска и възпаление, с жега, суша и главня по житата и те ще те преследват, докато погинеш. ²³ Небето над главата ти ще стане мед, а земята под тебе – желязо. ²⁴ Господ ще превърне дъжда в страната ти на прах и на пепел и ще пада върху тебе от небето, докато бъдеш изтребен.

²⁵ Господ ще те остави да бъдеш поразен от враговете ти: по един път ще тръгваш против тях, а по седем пътища ще бягаш пред тях. И гибелта ти ще бъде пример за всички царства на земята. ²⁶ Трупът ти ще стане плячка за птици и зверове и няма да има кой да ги прогони. ²⁷ Господ ще те порази с египетска язва, със струпеи, с краста и с обриви, за които лек няма да намериш. ²⁸ Господ ще те порази с лудост, със слепота и с умопомрачение. ²⁹ И ще ходиш пипнешком по пладне, както слепец ходи пипнешком в мрак, и по пътя си няма да стигнеш до успех. Цял живот ще бъдеш потискан и ограбван и няма да има кой да ти се притече на помощ.

³⁰ За жена ще се сгодиш, но друг ще спи с нея; къща ще построиш, но няма да живееш в нея; лозе ще насадиш, но няма да вкусиш от плода му. ³¹ Вола ти пред тебе ще заколят и няма да ядеш от него; осела ти ще отнемат и няма да ти го върнат; овцете ти ще бъдат дадени на враговете ти и няма да има кой да те защити. ³² Синовете ти и дъщерите ти ще бъдат продадени на друг народ; очите ти ще гледат и всеки ден ще чезнат по тях, и няма да можеш да сториш нищо. 

³³ Плода на земята ти и всичко, което си придобил, ще яде непознат народ и ти цял живот ще бъдеш притесняван и измъчван. ³⁴ И ще полудееш от това, което виждат очите ти. ³⁵ Господ ще те порази с гнойни рани по коленете и бедрата – от стъпалата на краката до темето на главата ти, за които няма да намериш лек. ³⁶ Господ ще отведе тебе и царя, когото ще поставиш над себе си, при народ, който не си познавал, нито ти, нито предците ти; и там ще служиш на други богове – богове от дърво и камък. ³⁷ И всички народи, при които Господ те отведе, ще изпитват отвращение към тебе, ще злословят и ще ти се присмиват.

³⁸ Много семе ще засееш на полето, но малко ще пожънеш, защото скакалци ще го изядат. ³⁹ Лозя ще садиш и обработваш, но вино няма да пиеш, нито грозде ще береш, защото червеи ще го изядат. ⁴⁰ Навред ще имаш маслинови дървета, но с елей няма да се помажеш, защото маслините ти ще окапят. ⁴¹ Синове и дъщери ще родиш, но те няма да са твои, защото ще бъдат отведени в плен. ⁴² Всички твои дървета и плода на земята ти главня ще погуби. ⁴³ Пришълецът сред вас ще се издига все по-високо над тебе, а ти ще пропадаш по-ниско и по-ниско. ⁴⁴ Той ще ти дава назаем, но ти няма да можеш да му даваш назаем; той ще бъде глава, а ти ще бъдеш опашка.

⁴⁵ Всички тези проклятия ще връхлетят върху тебе, ще те гонят и ще те застигат, докато бъдеш погубен; защото ти не послуша гласа на Господа, своя Бог, и не спази Неговите заповеди и наредби, които ти даде. ⁴⁶ Те ще останат винаги върху тебе и потомството ти като знамение и чудо, ⁴⁷ понеже не си служил на Господа, своя Бог, с веселие и радост в сърцето, макар и всичко да бе в изобилие. ⁴⁸ Затова ти ще служиш на враговете си, които Господ ще прати против тебе, в глад и жажда, в голота и всякакви лишения. Той ще сложи на шията ти железен ярем, докато те погуби.

⁴⁹ Господ ще прати против тебе народ отдалеч, от края на земята; като орел ще се спусне народ, чийто език ти не разбираш, ⁵⁰ свиреп народ, който нито стар ще почита, нито млад ще пожали. ⁵¹ Той ще яде плода на добитъка и плода на земята ти, докато те унищожи, защото няма да ти остави нито жито, нито вино, нито елей, нито телетата ти, нито агнетата ти, докато не те погуби. 

⁵² И ще те подложи на обсада във всичките ти градове, докато по цялата земя рухнат високите ти и укрепени стени, на които си се уповавал; ще те подложи на обсада във всичките ти градове по цялата земя, която Господ, твоят Бог, ти даде, ⁵³ и при тази обсада и гнет, на които твоят враг ще те подложи, ти ще ядеш плода на утробата си, плътта на синовете и дъщерите си, които Господ, твоят Бог, ти е дал. ⁵⁴ Мъжът сред вас, изнежен от разкош, безжалостно ще гледа на своя брат, на любимата жена и на оцелелите деца, които още има, ⁵⁵ и на никого от тях няма да даде от плътта на децата си, които ще яде, защото няма да му остане нищо друго при обсадата и гнета, на който ще те подложи врагът ти във всичките ти градове. 

⁵⁶ Жената сред вас, изнежена от разкош, която от изисканост и изтънченост не стъпва на земята, безжалостно ще гледа на любимия си мъж, на сина си и на дъщеря си, ⁵⁷ на изтърсака, излязъл между краката ѝ, на децата, които ще роди; защото тайно ще ги яде от недоимък при обсадата и гнета, на който ще те подложи врагът ти в твоите градове.

⁵⁸ Ако не изпълняваш точно всички думи на този закон, които са написани в тази книга, и не се боиш от това славно и страшно име – Господ, твой Бог, ⁵⁹ тогава Господ ще прати върху тебе и твоето потомство невиждани напасти, напасти големи и дълготрайни и болести тежки и неизлечими. ⁶⁰ И ще навлече върху тебе всички египетски болести, от които ти се боеше, и от тях няма да се отървеш; ⁶¹ Господ ще те порази и с всяка болест и напаст, които не са написани в книгата на този закон, докато бъдеш изтребен. ⁶² И ще останете малцина вие, които бяхте многобройни като звездите на небето, понеже не слушахте гласа на Господа, своя Бог. ⁶³ И както Господ се радваше, когато ви правеше добро и ви умножаваше, така ще се радва Господ, когато ви погубва и изтребва; и вие ще бъдете изгонени от страната, в която отивате, за да я завладеете.

⁶⁴ Господ ще те разпръсне сред всички народи – от единия край на света до другия край на света; и там ще служиш на други богове, които нито ти, нито предците ти са познавали – богове от дърво и камък. ⁶⁵ Но и сред тези народи няма да намериш покой, нито ще има къде кракът ти да стъпи за отмора; там Господ ще направи сърцето ти боязливо, очите ти угаснали, а душата ти отчаяна. ⁶⁶ Животът ти ще виси на косъм, ще трепериш денем и нощем и няма да бъдеш сигурен за живота си. ⁶⁷ Ще си казваш сутрин: „Дано да се мръкне!“ И ще си казваш вечер: „Дано да се съмне!“ – заради страха в сърцето ти и заради онова, което ще виждат очите ти. ⁶⁸ И Господ ще те върне в Египет на кораби по онзи път, за който ти казах: „Ти вече няма да го видиш!“, и там ще искате да се продадете на враговете си за роби и робини, но няма да има кой да ви купи.

Божият завет с Израил в моавската земя

⁶⁹ Ето думите на завета, който Господ заповяда на Мойсей да сключи с израилтяните в моавската страна, освен завета, който сключи с тях в Хорив.

Второзаконие 29

¹ Мойсей свика целия Израил и им каза: „Вие видяхте всичко, което Господ стори пред очите ви в египетската земя с фараона, с всичките му служители и с цялата му страна – ² големите изпитания, които видяха очите ти, големите знамения и чудеса; ³ но до този ден Господ не ви даде разум, за да разбирате, очи, за да виждате, и уши, за да слушате. ⁴ Четирийсет години ви водих през пустинята и дрехите ви не овехтяха на вас, и обущата ви не се скъсаха на нозете ви; ⁵ хляб не ядохте и вино и сикер не пихте, за да знаете, че Аз съм Господ, вашият Бог. 

⁶ И когато дойдохте на това място, на бой срещу нас излязоха есевонският цар Сихон и васанският цар Ог, ала ние ги сразихме, ⁷ завладяхме страната им и я дадохме като дял на Рувимовото и Гадовото племе и на половината Манасиево племе. ⁸ Затова пазете думите на този завет и ги изпълнявайте, за да имате успех във всичко, което вършите. ⁹ Днес всички вие стоите пред Господа, своя Бог – предводителите на племената ви, старейшините ви, надзорниците ви, всички мъже на Израил, ¹⁰ децата ви, жените ви, пришълците във вашия стан, от дърваря до водоносеца, ¹¹ за да встъпиш в завета на Господа, своя Бог, и в клетвения договор, който Господ, твоят Бог, ще сключи днес с тебе, ¹² за да те утвърди днес за Свой народ и да ти бъде Бог, както ти е казал и както се е клел на предците ти Авраам, Исаак и Яков. 

¹³ И аз не сключвам този завет и този клетвен договор само с вас, ¹⁴ а както с онези, които днес стоят тук с нас пред Господа, нашия Бог, така и с онези, които не са днес тук с нас. ¹⁵ Защото вие знаете как живяхме в египетската страна и как вървяхме сред народите, през които преминахте, ¹⁶ и видяхте мерзостите им и кумирите от дърво, камък, сребро и злато, които са при тях. ¹⁷ Затова да няма между вас мъж или жена, род или племе, чието сърце да се отвърне днес от Господа, за да отиде да служи на боговете на тези народи; да няма между вас корен, който да ражда отрова и пелин – ¹⁸ някой, който, като чуе думите на тази клетва, сам да се благослови с думите: ‘Ще ми е добре, дори да правя каквото си поискам!’ Тогава покрай сухото и мокрото ще изгори. 

¹⁹ На такъв Господ няма да прости; веднага гневът на Господа и яростта Му ще пламнат против този човек и всяко проклятие, което е написано в тази книга, ще падне върху него и Господ ще изличи името му под небето. ²⁰ И ще го отдели Господ от всички племена на Израил за погибел според всички проклятия на завета, написани в тази книга на закона. ²¹ Тогава идното поколение, децата ви, които ще ви наследят, и чужденецът, който ще дойде от далечна земя, като видят бедите на тази страна и напастите, които Господ е пратил върху нея, ще кажат: ²² ‘Жупел и сол е навред, цялата страна е пожарище; нито засяват, нито ражда, нито никне върху нея трева, както при гибелта на Содом и Гомора, на Адма и Севоим, които Господ съсипа в гнева Си и в яростта Си.’ 

²³ И всички народи ще питат: ‘Защо Господ стори това на тази страна? Защо е този яростен гняв?’ ²⁴ А отговорът ще бъде: ‘Защото изоставиха завета на Господа, Бога на предците си, който Той сключи с тях, когато ги изведе от египетската страна, ²⁵ и отидоха да служат на други богове и да им се покланят – богове, които те не знаеха и които Той не бе им отредил. ²⁶ Затова се разпали гневът на Господа против тази страна и Той прати върху нея всички проклятия, които са написани в тази книга. ²⁷ И ги изтръгна Господ от страната им с гняв, ярост и страшно негодувание и ги прати в друга страна, където са и днес.’ ²⁸ Онова, което е скрито, принадлежи на Господа, нашия Бог, а което е явно – на нас и на децата ни за вечни времена, за да изпълняваме всички думи на този закон.

Второзаконие 30

Условие за възстановяване на Израил и благословение към него

¹ Когато над тебе се сбъднат всички тези думи – благословиите и проклятията, които ти изложих, и ти ги вземеш присърце сред всички народи, между които Господ, твоят Бог, те разпилее, ² и от все сърце и душа се обърнеш към Господа, своя Бог, и послушаш гласа Му, ти и твоите синове, както днес ти заповядвам, ³ тогава Господ, твоят Бог, ще промени твоята участ, ще се смили над тебе и пак ще те събере от всички народи, между които Господ, твоят Бог, те е разпръснал. ⁴ Дори да бъдеш разпилян от единия до другия край на небето, и оттам ще те събере Господ, твоят Бог, и оттам ще те вземе. 

⁵ И ще те доведе Господ, твоят Бог, в страната, която са владели твоите предци, и ти ще я владееш. И Той ще ти стори добро и ще те направи по-многоброен от предците ти. ⁶ Господ, твоят Бог, ще обреже сърцето ти и сърцето на потомството ти, за да обичаш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце и с цялата си душа, за да живееш. ⁷ И ще обърне Господ, своят Бог, всички тези проклятия върху враговете ти и върху онези, които те ненавиждат и те преследват. ⁸ А ти отново ще слушаш гласа на Господа и ще изпълняваш всичките Му заповеди, които днес ти заповядвам. 

⁹ И Господ ще ти даде изобилие на блага във всяко твое начинание, обилен плод на твоята утроба, на добитъка ти и на нивите ти, защото Господ отново ще се радва на твоето благоденствие, както се е радвал на предците ти, ¹⁰ ако слушаш гласа на Господа, своя Бог, и спазваш заповедите Му и наредбите Му, написани в тази книга на закона, и ако се обърнеш към Господа, своя Бог, с цялото си сърце и с цялата си душа.

¹¹ Тази заповед, която днес ти давам, не е непосилна за тебе, нито е далечна. ¹² Тя не е на небето, та да речеш: ‘Кой би възлязъл за нас на небето и би ни я донесъл, за да я чуем и да я изпълняваме?’ ¹³ Нито е отвъд морето, та да речеш: ‘Кой би прекосил морето и би ни я донесъл, за да я чуем и да я изпълняваме?’ ¹⁴ Напротив, това слово е много близо до тебе, в устата ти и в сърцето ти – за да го изпълняваш.

¹⁵ Ето днес полагам пред тебе живота и доброто, смъртта и злото: ¹⁶ ако слушаш заповедите на Господа, своя Бог, които днес ти заповядвам – да обичаш Господа, своя Бог, да ходиш по Неговите пътища и да изпълняваш заповедите, наредбите и законите Му, тогава ще живееш и ще станеш многоброен, и Господ, твоят Бог, ще те благослови в страната, в която отиваш, за да я завладееш; ¹⁷ но ако се отвърне сърцето ти и не слушаш, ако се заблудиш и започнеш да се кланяш на други богове и да им служиш, ¹⁸ днес ви заявявам, че вие ще загинете и няма да останете за дълго в страната, в която преминавате през Йордан, за да я завладеете. 

¹⁹ Призовавам днес небето и земята за свидетели против вас: положих днес пред тебе живот и смърт, благословение и проклятие. Затова избери живота, за да живете ти и твоето потомство! ²⁰ Обичай Господа, своя Бог, слушай гласа Му и бъди привързан към Него, защото в това са твоят живот и твоето дълголетие; така ти ще пребъдваш в страната, за която Господ се е клел на предците ти Авраам, Исаак и Яков, че ще им я даде.“

Първосвещеническата молитва на Иисус Христос

¹ Иисус изрече всичко това, вдигна очи към небето и каза: „Отче! Дойде часът: прослави Сина Си, за да Те прослави и Синът Ти ² според властта, която си Му дал над всяка плът, за да даде вечен живот на всички, които си Му дал. ³ А вечен живот е това – да познават Тебе, Единствения Истински Бог, и пратения от Тебе Иисус Христос. ⁴ Аз Те прославих на земята, извърших делото, което Ми бе възложил да изпълня. ⁵ А сега прослави Ме Ти, Отче, у Тебе Самия със славата, която имах у Тебе преди да съществува светът.

⁶ Открих Твоето име на хората, които си Ми дал от света. Те бяха Твои и Ти Ми ги даде и спазиха Твоето слово. ⁷ Сега разбраха, че всичко, което си Ми дал, е от Тебе. ⁸ Защото им предадох словата, които Ти Ми даде, и те приеха и разбраха наистина, че съм излязъл от Тебе, и повярваха, че Ти си Ме изпратил. ⁹ Аз се моля за тях. Не за света се моля, а за тези, които си Ми дал, защото са Твои. 

¹⁰ И всичко Мое е Твое; и Твоето – Мое, и се прославих чрез тях. ¹¹ Не съм вече в света, но те са в света, а Аз идвам при Тебе. Отче Свети, опази ги чрез Своето име – тях, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме Ние. ¹² Когато бях с тях, Аз ги пазех чрез Твоето име. Тези, които си Ми дал, опазих и никой от тях не погина освен сина на гибелта, за да се сбъдне Писанието. 

¹³ А сега идвам при Тебе и казвам това, докато съм в света, за да имат у себе си пълна Моята радост. ¹⁴ Аз им предадох Твоето слово и светът ги намрази, защото те не са от света, както и Аз не съм от него. ¹⁵ Не се моля да ги вземеш от света, но да ги опазиш от злото. ¹⁶ Те не са от света, както и Аз не съм от света. ¹⁷ Освети ги чрез Своята истина; Твоето слово е истина. 

¹⁸ Както Ти изпрати Мене в света, така и Аз изпратих тях в света. ¹⁹ И за тях Аз посвещавам Себе Си, за да бъдат и те осветени чрез истината. ²⁰ И не само за тях се моля, но и за тези, които чрез тяхното слово вярват в Мене: ²¹ да бъдат всички едно – както Ти, Отче, си в Мене и Аз – в Тебе, така и те да бъдат в Нас едно, за да повярва светът, че Ти си Ме изпратил. ²² И славата, която Ми бе дал, Аз дадох на тях, за да бъдат едно, както Ние сме едно. ²³ Аз съм в тях и Ти си в Мене, за да бъдат в пълно единство и светът да разбере, че Ти си Ме изпратил и си ги обикнал, както обикна Мене.

²⁴ Отче, тези, които си Ми дал, желая и те да бъдат с Мене там, където съм Аз, за да гледат Моята слава, която си Ми дал, защото Ти Ме обикна преди сътворяването на света. ²⁵ Отче праведни! Светът не Те позна. Но Аз Те познах, а и те познаха, че Ти си Ме изпратил. ²⁶ Аз им възвестих Твоето име и ще го възвестявам, та любовта, с която си Ме обикнал, да бъде в тях и Аз – в тях.“

Йоан 13

Тайната вечеря

¹ Преди празника Пасха Иисус знаеше, че е дошъл часът Му да премине от този свят към Своя Отец. Той беше възлюбил Своите, които бяха в света, възлюбил ги беше докрай. ² Това стана по време на вечеря. Тогава дяволът вече беше внушил в сърцето на Юда Искариот, син на Симон, да Го предаде. ³ Иисус, като знаеше, че Отец всичко е предал в ръцете Му и че от Бога е излязъл и при Бога отива, ⁴ стана от вечерята, съблече горната Си дреха, взе ленена кърпа и се препаса. ⁵ После наля вода в легена, започна да мие нозете на учениците и да ги изтрива с кърпата, с която беше препасан. 

⁶ Така Той стигна до Симон Петър, който Му каза: „Господи, Ти ли ще ми миеш нозете?“ ⁷ Иисус му отговори: „Това, което правя Аз, ти сега не знаеш, а после ще разбереш.“ ⁸ Петър Му каза: „Никога няма да умиеш нозете ми.“ Иисус му отговори: „Ако не те умия, няма да имаш нищо общо с Мене.“ ⁹ Симон Петър Му рече: „Господи, не само нозете, но също ръцете и главата.“ ¹⁰ Иисус му каза: „Който се е окъпал, има нужда да умие само нозете си, защото целият е чист; и вие сте чисти, но не всички.“ ¹¹ Понеже знаеше кой щеше да Го предаде, затова рече: „Не всички сте чисти.“

¹² А когато им уми нозете и си облече дрехата, седна пак на трапезата и ги попита: „Разбирате ли какво направих с вас? ¹³ Вие Ме наричате Учител и Господ и с право го казвате, понеже съм такъв. ¹⁴ И така, ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни да си умивате нозете един на друг. ¹⁵ Защото ви дадох пример да правите и вие същото, каквото Аз направих за вас. ¹⁶ Истината, истината ви казвам: слугата не стои по-високо от господаря си, нито пратеникът – по-високо от този, който го е изпратил. ¹⁷ Ако знаете това, блажени сте, щом го изпълнявате.

¹⁸ Не говоря за всички вас. Аз зная кои съм избрал. Но трябва да се сбъдне Писанието: ‘Който яде с Мене хляб, той се надигна против Мене^[a]’. ¹⁹ Отсега ви казвам всичко това, преди да се е сбъднало, та когато се сбъдне, да повярвате, че Аз съм Предсказаният. ²⁰ Истината, истината ви казвам: който приема този, когото Аз изпратя, Мене приема, а който приема Мене, приема Този, Който Ме е изпратил.“

Иисус предсказва, че ще бъде предаден

²¹ Като каза това, дълбоко смутен, Иисус заяви пред всички: „Истината, истината ви казвам: един от вас ще Ме предаде.“ ²² Тогава учениците се спогледаха един друг, понеже недоумяваха за кого говори. ²³ А един от учениците, когото Иисус обичаше, беше седнал до самия Иисус. ²⁴ На него Симон Петър кимна да попита кой ли ще е този, за когото говори. ²⁵ Той, като се наклони към Иисус, каза: „Господи, кой е?“ ²⁶ Иисус отговори: „Онзи е, за когото Аз натопя залък и му дам.“ И като натопи залък, подаде го на Юда Искариот, син на Симон. ²⁷ Тогава, след залъка, Сатаната влезе в него. А Иисус му рече: „Каквото ще вършиш, върши го по-скоро.“ ²⁸ Но никой от насядалите на трапезата не разбра защо му каза това. ²⁹ А понеже Юда пазеше касата, някои мислеха, че Иисус му казва: „Купи каквото ни трябва за празника“, или – да раздаде нещо на сиромасите. ³⁰ Той взе залъка и веднага излезе. Беше нощ.

Прощална беседа на Иисус Христос с учениците Му

Нова заповед за любовта

³¹ Когато Юда излезе, Иисус каза: „Сега се прослави Синът човешки и Бог се прослави чрез Него. ³² Ако Бог се прослави чрез Него, и Бог ще Го прослави чрез Себе Си, и ще Го прослави веднага. ³³ Деца Мои, още малко съм с вас. Ще Ме търсите и каквото казах на юдеите, същото казвам сега и на вас: ‘Където отивам Аз, вие не можете да дойдете’. ³⁴ Нова заповед ви давам: да се обичате взаимно. Както Аз ви обикнах, тъй и вие да се обичате взаимно. ³⁵ По това ще познаят всички, че сте Мои ученици – ако имате любов помежду си.“

Иисус предсказва отричането на Петър

³⁶ Симон Петър Го попита: „Господи, къде отиваш?“ Иисус му отговори: „Където Аз отивам, ти не можеш да Ме последваш сега, а ще Ме последваш по-късно.“ ³⁷ Петър Му рече: „Господи, защо не мога да Те последвам сега? Живота си съм готов да отдам за Тебе.“ ³⁸ Иисус му отговори: „Готов си да отдадеш за Мене живота си? Истината, истината ти казвам: преди да пропее петел, три пъти ще се отречеш от Мене.“

Йоан 14

Иисус Христос – пътят, истината и животът

¹ „Да не се смущава сърцето ви. Вярвайте в Бога и в Мене вярвайте. ² В дома на Моя Отец има много жилища. Ако нямаше, щях да ви кажа. Отивам да ви приготвя място. ³ И когато отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, за да бъдете и вие там, където съм Аз. ⁴ А къде отивам Аз, знаете, и пътя знаете.“ ⁵ Тома Му рече: „Господи, не знаем къде отиваш. А как можем да знаем пътя?“ ⁶ Иисус му каза: „Аз съм пътят, истината и животът. Никой не идва при Отец освен чрез Мене. ⁷ Ако Ме познавахте, щяхте да познавате и Моя Отец. Но отсега вече Го познавате и сте Го видели.“

⁸ Филип Му рече: „Господи, покажи ни Отец – това ни е достатъчно.“ ⁹ Иисус му каза: „От толкова време съм с вас, нима не си Ме познал, Филипе? Който е видял Мене, видял е Отец. А защо ти казваш: ‘Покажи ни Отец’? ¹⁰ Не вярваш ли, че Аз съм в Отец и Отец е в Мене? Думите, които Аз ви говоря, не ги говоря от Себе Си, а Отец, който пребъдва в Мене, Той извършва делата. ¹¹ Вярвайте Ми, че Аз съм в Отец и Отец е в Мене. Ако ли не, то заради самите дела Ми вярвайте.

¹² Истината, истината ви казвам: който вярва в Мене, и той ще върши делата, които Аз върша. Ще върши дори по-големи от тях, защото Аз отивам при Своя Отец. ¹³ И каквото поискате от Отец в Мое име, ще го изпълни, за да се прослави Отец чрез Сина. ¹⁴ Ако поискате нещо в Мое име, Аз ще го изпълня.

Обещание за изпращане на Светия Дух

¹⁵ Ако Ме обичате, спазвайте Моите заповеди. ¹⁶ Аз ще измоля от Отец и ще ви даде друг Утешител, за да бъде с вас за вечни времена – ¹⁷ Духа на истината, Когото светът не може да приеме, защото не Го вижда, нито Го познава. А вие Го познавате, защото Той е с вас и ще бъде у вас. ¹⁸ Няма да ви оставя сираци – ще дойда при вас. ¹⁹ Още малко време и светът няма повече да Ме вижда, а вие ще Ме виждате. Защото Аз живея и вие ще живеете. ²⁰ В този ден вие ще разберете, че Аз съм в Моя Отец и вие сте в Мене, и Аз във вас. ²¹ Който възприема заповедите Ми и ги изпълнява, той е, който Ме обича. А който Ме обича, ще бъде обикнат от Моя Отец и Аз ще го обикна, и Сам ще му се открия.“

²² Юда – не Искариот – Му каза: „Господи, как така Ти ще се откриеш на нас, а не на света?“ ²³ Иисус в отговор му рече: „Ако някой Ме обича, ще спази учението Ми и Моят Отец ще го обикне. Ние ще дойдем при него и при него ще живеем. ²⁴ Който не Ме обича, не спазва думите Ми. А учението, което слушате, не е Мое, а на Моя Отец, който Ме е изпратил.

²⁵ Това ви казах, докато съм сред вас. ²⁶ А Утешителя, Светия Дух, Когото Отец ще изпрати в Мое Име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, което съм ви говорил. ²⁷ Мир ви оставям – Своя мир ви давам. Аз ви давам не така, както светът дава. Да не се смущава сърцето ви, нито да се бои. ²⁸ Чухте, че ви казах: ‘Отивам и пак ще дойда при вас’. Ако Ме обичахте, щяхте да се зарадвате, че рекох: ‘Отивам при Отец’. Защото Моят Отец е по-голям от Мене. ²⁹ Казах ви това сега, преди да се е сбъднало, та когато се сбъдне, да повярвате. 

³⁰ Няма вече много да говоря с вас, защото идва князът на този свят, но той няма власт над Мене. ³¹ Аз обаче постъпвам така, както Ми е заповядал Отец, за да разбере светът, че обичам Отец. Станете! Нека си тръгнем оттук.“

Йоан 15

Иисус Христос – истинската лоза

¹„Аз съм истинската лоза и Моят Отец е лозарят. ² Той премахва всяка пръчка у Мене, която не дава плод, а всяка, която дава плод, чисти я, за да дава повече плод. ³ Вие вече сте чисти чрез учението, което ви проповядвах. ⁴ Пребъдвайте в Мене и Аз – във вас. Както пръчката сама от себе си не може да дава плод, ако не е на лозата, тъй и вие, ако не сте съединени с Мене. ⁵ Аз съм лозата, вие – пръчките; който е съединен с Мене и Аз – с него, той дава много плод, защото без Мене не можете да постигнете нищо. 

⁶ Ако някой не е съединен с Мене, бива изхвърлен навън както лозовата пръчка и изсъхва. Такива пръчки биват събирани и хвърляни в огън, където изгарят. ⁷ Ако пребъдвате в Мене и словата Ми са живи у вас, тогава каквото и да желаете, искайте и ще ви бъде дадено. ⁸ Моят Отец ще се прослави от това, ако вие принасяте много плод; и тогава ще бъдете Мои ученици.

Съвършената любов

⁹ Както Отец Ме обикна, така и Аз ви обикнах. Пребъдете в Моята любов. ¹⁰ Ако спазите Моите заповеди, ще пребъдете в любовта Ми, както и Аз спазих заповедите на Моя Отец и пребъдвам в любовта Му. ¹¹ Това ви говорих, за да ви изпълни Моята радост и радостта ви да бъде пълна. ¹² Тази е Моята заповед: да се обичате взаимно, както Аз ви обикнах. ¹³ Няма любов, по-голяма от тази, човек да отдаде живота си за своите приятели. ¹⁴ Вие сте ми приятели, ако изпълнявате всичко, което ви заповядвам. 

¹⁵ Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае какво прави господарят му. Нарекох ви приятели, защото ви известих всичко, което съм чул от Своя Отец. ¹⁶ Не вие Мене избрахте, но Аз избрах вас и ви определих да излезете в света, да принасяте плод и плодът ви да бъде траен, та каквото и да поискате от Отец в Мое име, да ви даде. ¹⁷ Това ви заповядвам: да се обичате взаимно.

Омразата на света към Христовите последователи

¹⁸ Ако светът ви мрази, знайте, че първо Мене е намразил. ¹⁹ Ако бяхте от света, светът щеше да ви обича като свои. А понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази. ²⁰ Помнете думите, които Аз ви казах: ‘Слугата не стои по-високо от господаря си.’ Ако Мене гониха, и вас ще гонят; ако Моето учение спазиха, и вашето ще спазят. ²¹ Но всичко това ще ви сторят заради Моето име, защото не познават Този, Който Ме е изпратил. ²² Ако не бях дошъл и не бях им говорил, нямаше да имат грях. Но сега нямат извинение за греха си. 

²³ Който мрази Мене, мрази и Моя Отец. ²⁴ Ако не бях извършил сред тях делата, които никой друг не е извършил, нямаше да имат грях. А сега те и видяха, и намразиха – и Мене, и Моя Отец. ²⁵ Но това стана, за да се сбъдне словото, писано в Закона им: ‘Намразиха Ме без причина.’ ²⁶ А когато дойде Утешителят, Когото Аз ще ви изпратя от Отец, Духът на истината, Който изхожда от Отец, Той ще свидетелства за Мене, ²⁷ а и вие ще свидетелствате, понеже сте с Мене отначало.

Йоан 16

¹ Това ви казах, за да не се разколебаете във вярата си. ² Ще ви отлъчат от синагогите. Идва дори време, когато всеки, който ви убие, ще мисли, че изпълнява дълга си пред Бога. ³ Те ще постъпят така с вас, защото не познаха нито Отец, нито Мене. ⁴ Но ви казах това, та когато настъпи времето, да си спомните, че съм ви казал. А отначало не ви казах това, защото бях с вас.

Делото на Светия Дух

⁵ А сега отивам при Този, който Ме е изпратил, и никой от вас не ме пита: ‘Къде отиваш?’ ⁶ Но понеже ви казах това, скръб изпълни сърцата ви. ⁷ Аз обаче ви казвам истината: за вас е по-добре Аз да си отида. Защото, ако не си отида, Утешителят няма да дойде при вас, а ако си отида, ще ви Го изпратя. ⁸ И когато Той дойде, ще изобличи света за грях, за правда и за съд: ⁹ за грях, защото не вярват в Мене; ¹⁰ за правда, защото Аз отивам при Моя Отец и няма повече да ме виждате; ¹¹ а за съд, защото князът на този свят е осъден.

¹² Имам още много да ви говоря, но сега не можете да го понесете. ¹³ А когато дойде Той, Духът на истината, Той ще ви упъти към пълната истина. Защото няма да говори от Себе Си, а ще говори, каквото чуе, и ще ви възвестява бъдещето. ¹⁴ Той ще прослави Мене, защото от Моето ще вземе и ще ви възвестява. ¹⁵ Всичко, което има Отец, е Мое. Затова казах: ‘Той от Моето ще вземе и ще ви възвестява.’

Скръбта ще се обърне в радост

¹⁶ Още малко и няма да Ме виждате. И след още малко пак ще Ме видите, защото отивам при Отец.“ ¹⁷ Тогава някои от учениците Му се питаха помежду си: „Какво означава това, което ни каза: ‘Още малко и няма да Ме виждате. И след още малко пак ще Ме видите, защото отивам при Отец’?“ ¹⁸ И си говореха: „Какво означава казаното: ‘Още малко’? Не знаем какво говори.“

¹⁹ Иисус разбра, че те искат да Го попитат, и им рече: „За това ли се питате помежду си, което казах: ‘Още малко и няма да Ме виждате. И след още малко пак ще Ме видите?’ ²⁰ Истината, истината ви казвам: вие ще плачете и ще ридаете, а светът ще се радва. Вие ще се наскърбите, но скръбта ви ще се обърне в радост. ²¹ Жената, когато ражда, има болки, защото е дошъл часът ѝ. Но след като роди детето, от радост не помни вече мъките, защото се е родил човек на света. ²² Така и вие сега сте изпълнени със скръб. Но Аз пак ще ви видя и ще се зарадват сърцата ви, и вашата радост никой няма да ви я отнеме.

²³ В този ден вие няма да Ме питате за нищо. Истината, истината ви казвам: каквото и да поискате от Отец в Мое име, Той ще ви даде. ²⁴ Досега нищо не сте искали в Мое име. Искайте и ще получите, за да бъде радостта ви пълна.

Иисус Христос победи света

²⁵ Всичко това ви говорих досега с притчи, но настъпва час, когато няма да ви говоря вече с притчи, а открито ще ви възвестя за Отец. ²⁶ В този ден ще помолите в Мое име и не ви казвам: ‘Аз ще помоля Отец за вас’, ²⁷ защото Сам Отец ви обича, понеже вие Ме обикнахте и повярвахте, че Аз съм излязъл от Бога. ²⁸ Излязох от Отец и дойдох на света. Сега напускам света и отивам при Отец.“

²⁹ Неговите ученици Му казаха: „Ето сега Ти говориш открито – без никаква притча. ³⁰ Сега разбираме, че знаеш всичко и няма нужда да Те пита някой. Поради това вярваме, че си излязъл от Бога.“ ³¹ Иисус им отговори: „Дали вярвате сега? ³² Ето настъпва час, и е дошъл вече, всички да се разбягате по домовете си и Мене Сам да Ме оставите. Но Аз не съм Сам, защото Отец е с Мене. ³³ Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света ще претърпите мъки, но смелост: Аз победих света.“

Притча за десетте девици

¹ Тогава небесното царство ще се оприличи на десет девойки, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца. ² Пет от тях бяха благоразумни, а пет – неразумни. ³ Неразумните, като взеха светилниците си, не взеха със себе си елей; ⁴ а благоразумните заедно със светилниците си взеха и елей в съдовете си. ⁵ И понеже младоженецът се бавеше, всички задрямаха и заспаха. ⁶ А среднощ се чу вик: „Ето младоженецът идва, излезте да го посрещнете.“ 

⁷ Тогава всички тези девойки станаха и приготвиха светилниците си; ⁸ а неразумните рекоха на благоразумните: „Дайте ни от вашия елей, защото светилниците ни гаснат. ⁹ Но благоразумните в отговор им казаха: ‘Да не би да не стигне за нас и за вас, идете по-добре при продавачите и си купете.’ ¹⁰ А когато те отидоха да купят, пристигна младоженецът и готовите влязоха с него на сватбата, и вратата се затвори. ¹¹ После дойдоха и другите девойки и извикаха: ‘Господарю, господарю, отвори ни!’ ¹² А той им отвърна и рече: ‘Истината ви казвам, не ви познавам.’ ¹³ И тъй, бъдете будни, защото не знаете нито деня, нито часа, когато ще дойде Синът човешки.“

Притча за талантите

¹⁴ „Защото Той ще постъпи като един човек, който, тръгвайки за чужбина, повика слугите си и им повери имота си; ¹⁵ и на един даде пет таланта, на друг – два, на трети – един, на всеки според умението; и отпътува. ¹⁶ Този, който взе петте таланта, веднага отиде, вложи ги в работа и спечели други пет таланта. ¹⁷ Също тъй и който взе два таланта, спечели други два. ¹⁸ А който взе единия талант, отиде, разкопа земята и скри парите на господаря си. ¹⁹ След дълго време господарят на тези слуги се завърна и им поиска сметка. ²⁰ Тогава пристъпи онзи, който бе взел петте таланта, донесе други пет таланта и каза: ‘Господарю, ти ми повери пет таланта, ето аз спечелих с тях други пет таланта.’ 

²¹ Господарят му каза: ‘Хубаво си постъпил, ти си добър и верен слуга! В малкото си бил верен, над много ще те поставя, ела и сподели радостта на господаря си.’ ²² Приближи се също и онзи, който бе взел двата таланта, и каза: ‘Господарю, ти ми повери два таланта; ето аз спечелих с тях други два таланта.’ ²³ Господарят му каза: ‘Хубаво си постъпил, ти си добър и верен слуга! В малкото си бил верен, над много ще те поставя; ела и сподели радостта на господаря си.’ ²⁴ Пристъпи и онзи, който бе взел единия талант, и рече: ‘Господарю, аз те знаех, че си суров човек; жънеш, където не си сял, и събираш, където не си пръскал, ²⁵ затова се уплаших и отидох, та скрих таланта ти в земята, ето ти твоето.’ 

²⁶ А господарят му отвърна: ‘Ти си лукав и ленив слуга! Знаеше, че жъна, където не съм сял, и събирам, където не съм пръскал. ²⁷ Затова трябваше да вложиш парите ми при лихварите; аз пък, когато си дойдех, щях да прибера своето с лихва. ²⁸ Затова вземете от него таланта и го дайте на онзи, който има десет таланта; ²⁹ защото на всеки, който има, ще се даде и преумножи, а от онзи, който няма достатъчно, ще се отнеме и това, което има. ³⁰ А негодния слуга хвърлете в тъмнината; там ще бъде плач и скърцане със зъби.’ Като рече това, извика: ‘Който има уши да слуша, нека слуша’!“

Предстоящият всеобщ съд

³¹ „А когато Синът човешки дойде в славата Си и всички свети ангели с Него, тогава ще седне на славния Си престол ³² и ще се съберат пред Него всички народи; и ще отдели едни от други, както пастир отлъчва овце от кози; ³³ и ще постави овцете от дясната Си страна, а козите – от лявата. ³⁴ Тогава Царят ще каже на онези, които са от дясната Му страна: ‘Елате вие, благословените от Моя Отец, наследете царството, приготвено за вас от сътворението на света, ³⁵ защото гладен бях и Ми дадохте да ям, жаден бях и Ме напоихте, бездомен бях и Ме приютихте, ³⁶ гол бях и Ме облякохте, болен бях и Ме посетихте, в затвор бях и Ме навестихте.’ 

³⁷ Тогава праведниците ще Му отговорят и ще кажат: ‘Господи, кога Те видяхме гладен и Те нахранихме или жаден и Те напоихме? ³⁸ Кога Те видяхме бездомен и Те прибрахме или гол и Те облякохме? ³⁹ Кога Те видяхме болен или в затвор и Те посетихме?’ ⁴⁰ А Царят в отговор ще им каже: ‘Истината ви казвам: доколкото сте сторили това на един от тези Мои най-малки братя, на Мене сте го сторили.’

⁴¹ Тогава ще каже и на онези, които са от лявата страна: ‘Идете си от Мене, проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и неговите ангели, ⁴² защото гладен бях и не Ми дадохте да ям, жаден бях и не Ме напоихте, ⁴³ бездомен бях и не Ме приютихте, гол бях и не Ме облякохте, болен бях и в затвор – и не Ме посетихте.’ ⁴⁴ Тогава и те ще Му отговорят с думите: ‘Господи, кога Те видяхме гладен или жаден, или бездомен, или гол, или болен, или в затвор и не Ти послужихме?’ ⁴⁵ Тогава Той ще им отговори: ‘Истината ви казвам: доколкото не сте сторили това на един от тези Мои най-малки братя, и на Мене не сте го сторили.’ ⁴⁶ И те ще отидат във вечна мъка, а праведните – във вечен живот.“