Искам да споделя как Евангелието стана значимо за мен. Това беше пътешествие, повлияно от Соломон и неговото всеотдайно преследване на удоволствие и мъдрост. Това ще ви позволи да добиете по-добра лична представа за статиите на този уебсайт. (О, и основната информация… казвам се Рагнар Оборн – швед – и живея в Канада. Женен съм и имаме син. Учил съм в Университета на Торонто, Университета на Ню Брънзуик и Университета Акадия.)
Безпокойство в привилегирована младост
Роден съм в професионално семейство от горната средна класа. Родом съм от Швеция, но имигрирахме в Канада, когато бях малък. След това израснах, докато живях в чужбина в няколко страни – Алжир, Германия и Камерун. Накрая се върнах в Канада за университет. Като всички останали, исках (и все още искам) да живея пълноценен живот. Такъв, характеризиращ се с удовлетворение, чувство за мир, смисъл и цел – наред със смислени връзки с другите.
:max_bytes(150000):strip_icc()/83903036-56a14f723df78cf772697ef5.jpg)
Животът в тези различни общества, религии и светски среди, както и това, че съм запален читател, ме запознаха с много различни идеи за „истината“ и какво означава „пълноценен живот“. Забелязах, че аз (и повечето хора на Запад) разполагаме с безпрецедентно богатство, технологии и възможности да постигнем тези цели. Но парадоксът беше, че този пълноценен живот изглеждаше толкова неуловим.
Забелязах, че връзките са по-временни и за еднократна употреба в сравнение с тези на предишните поколения. Термини като „надпревара с плъхове“ се използваха, за да опишат живота ни. Казваха ми, че ако можем да получим само „малко повече“, то ще е достатъчно. Но колко повече? И повече от какво? Пари? Научни знания? Технологии? Удоволствие?
За какво да живееш?
Като млад човек, изпитвах тревога, която вероятно най-добре може да се опише като неясно безпокойство. Баща ми беше инженер-консултант в Африка. Затова се мотаех с други богати, привилегировани и образовани западни тийнейджъри. Но животът там беше доста прост, с малко забавления. Затова с приятелите ми мечтаехме да се върнем в родните си страни и да се наслаждаваме на телевизия, добра храна, възможности и лекотата на западния живот. Тогава щяхме да бъдем „удовлетворени“.
Но когато посещавах Канада или Европа, след първото вълнение, безпокойството се завръщаше. И още по-лошо, забелязвах го и у хората, които живееха там през цялото време. Каквото и да имаха (което беше много по всякакъв начин), винаги имаше нужда от още. Мислех си, че ще намеря „това“, когато имам популярна приятелка. И за известно време това сякаш изпълваше нещо в мен, но след няколко месеца безпокойството се завръщаше. Мислех си, че когато завърша гимназия, тогава ще „пристигна“. Тогава, когато получа шофьорска книжка и да придобия независимост – търсенето ми щеше да приключи.
Сега, когато съм по-възрастен, чувам хората да говорят за пенсиониране като за билет към удовлетворението. Това ли е? Прекарваме ли целия си живот в гонене на едно нещо след друго? Продължаваме да си мислим, че следващото нещо зад ъгъла ще ни го даде и тогава… животът ни е свършил? Изглежда толкова безсмислено!
Мъдростта на Соломон
През тези години писанията на Соломон ме впечатлиха дълбоко. Соломон (950 г. пр.н.е.), цар на древен Израел, известен с мъдростта си, е написал няколко книги от Библията. В Еклесиаст той описва същото безпокойство, което изпитвах и аз.
Човекът, който имаше всичко…
Той написа:
Размислих тъй в сърцето си: ще те изпитам с веселие – наслади се с блага. Но ето и това е суета. 2 Отсъдих за смеха: „глупост“, а за веселието – „Какво ти носи?“ 3 Реших в сърцето си да усладя плътта си с вино и макар сърцето ми да ходеше след мъдростта, реших да се предам и на глупостта, докато вникна кое е добро за хората, какво би трябвало да вършат те под небето през преброените дни на живота си.
4 Наченах велики начинания: съградих си палати, насадих си лозя, 5 оградих се с райски градини и ги залесих с всякакви овощни дървета. 6 Съградих водоеми да напояват райските градини, в които растат дървета. 7 Сдобих се със слуги и слугини и прибавих слугите, родени в моя дом; аз имах едър и дребен добитък повече от всички, живели преди мен в Йерусалим. 8 Натрупах сребро и злато, а също скъпоценности от разни земни царе и земи, отбрах си певци и певици, както и разкоши, услаждащи човека – многобройни жени. 9 И се възвеличих, и забогатях повече от всички, които властваха преди мен в Йерусалим. Но въпреки това аз запазих мъдростта си. 10 Нищо, каквото пожелаеха очите ми, не им отказвах, не удържах сърцето си от никакво веселие. Затуй сърцето ми ликуваше при всички мои трудове. Нали това ми бе наградата за всички мои трудове?
Еклисиаст 2:1-10
Богатство, слава, знания, проекти, жени, удоволствие, кралство, кариера, вино… Соломон е имал всичко – и повече от всеки друг по негово или наше време. Умът на Айнщайн, богатството на Бил Гейтс, социалният/сексуалният живот на Мик Джагър, заедно с кралско потекло като това на принц Уилям в британското кралско семейство – всичко това събрано в едно. Кой би могъл да надмине тази комбинация? Човек би си помислил, че Соломон, от всички хора, би бил доволен. Но той заключи:
Но нещастен до степен на лудост
Думи на Еклисиаст, син на Давид, цар в Йерусалим.
2 Суета на суетите, тъй каза Еклисиаст, суета на суетите – всичко е суета. 3 Каква полза за човека от целия му труд, с който той се труди под слънцето? 4 Род отминава, род идва, а земята остава за вечни времена.
5 Слънце изгрява и слънце залязва, като се стреми към своето място: там, където изгрява. 6 Вятър вее към юг и отива към север, върти се, кръжи по своя път и пак започва своя кръговрат. 7 Всички реки се вливат в морето, но морето не се напълва: реките се завръщат там, отдето почват да текат, за да текат реки отново.
8 Думите са немощни – човек не може всичко да изкаже. Око не се насища с гледане, ухо не се напълва от чуване. 9 Каквото е било, пак ще бъде, каквото се е вършило – пак ще се върши. Няма нищо ново под слънцето. 10 Казва се за нещо: „Ето това е ново.“ Но то вече е ставало през вековете, които са съществували преди нас. 11 Изчезнал е споменът за отминалите хора, а също и за бъдните няма да остане спомен у онези, които ще се явят по-късно.
12 Аз, Еклисиаст, аз царувах над Израил в Йерусалим. 13 И ето насочих сърцето си да издирвам и изпитвам чрез мъдър размисъл това, което става под небето. Този тежък труд Бог отреди за човеците, за да се мъчат с него. 14 Обгледах всяко дело, което се върши под слънцето. И ето – всичко е суета и гонене на вятър.
Еклисиаст 1:1-14
Животът… Глупост и гонене на вятъра
11 Но ето обърнах се, огледах всичко, извършено от моите ръце, и моя труд, с който бях се трудил, за да го постигна. И ето – всичко е суета и гонене на вятър и няма полза от нищо под слънцето.
12 Обърнах се, за да разгледам мъдростта наред с безумието и глупостта. Кой ли може да извърши нещо след царя освен извършеното вече? 13 Тогава аз разбрах, че мъдростта стои над глупостта, тъй както светлината превъзхожда тъмнината. 14 Мъдрецът има на главата си очи, глупецът броди из тъмата, но аз разбрах – една съдба постига всички тях. 15 И аз размислих в сърцето си: щом и мен съдбата на глупеца ще постигне, защо съм станал толкова премъдър? Затуй си казах пак в сърцето – и това е суета. 16 Защото, както за глупеца, така и за мъдреца споменът не трае вечно, и двамата ще ги забравят напълно бъдещите дни. Уви, мъдрецът не умира ли тъй, както и глупецът? 17 Затуй намразих аз живота, опротивя ми всяко дело, извършено под слънцето. Защото всичко е суета и гонене на вятър.
18 Възненавидях и целия си труд, с който съм се трудил под слънцето, защото го оставям на човека, идващ след мене. 19 Кой знае: дали ще бъде мъдър той, или пък глупав? Той ще владее всичко мое, което с труд и мъдрост аз придобих под слънцето. И това е суета. 20 Дойдох дотам да се отчаям в сърцето си за целия си труд, с който се трудих под слънцето: 21 един се труди с мъдрост, знание, сполука, но го оставя в дял на друг, който не се е трудил за него. Това също е суета и голямо зло. 22 А и какво остава за човека от целия му труд и стремежи на сърцето, с които се изнурява под слънцето? 23 Наистина – всичките му дни са страдания, целият му труд – тревога; дори и през нощта сърцето му е без покой. Това е също суета.
Еклисиаст 2:11-23
Соломон опита всичко „под слънцето“
Едва ли щастлив! В едно от стихотворенията си, „Песен на песните“ , той описва еротична, разгорещена любовна афера, която преживявал. Това е нещото, което изглежда най-вероятно ще му осигури удовлетворение за цял живот. Но в крайна сметка любовната афера не му донесе трайно удовлетворение.
Накъдето и да погледнах, било сред приятелите си, било в обществото, изглеждаше, че стремежите на Соломон за пълноценен живот са това, което всички се опитват. Но той вече ми беше казал, че не го е намерил по тези пътеки. Затова усетих, че няма да го намеря там и ще трябва да търся по по-малко утъпкан път.
Наред с всички тези проблеми, ме тревожеше и друг аспект от живота. Той тревожеше и Соломон.
19 Защото участта на хората и участта на животните е еднаква: както едните, така и другите умират, диханието е еднакво у всичките и човек не превъзхожда животното, защото всичко е суета. 20 И всичко отива на едно място: всичко е произлязло от пръстта и всичко ще се върне в пръстта. 21 Кой знае дали духът на човека възлиза нагоре, дали диханието на животното слиза надолу в земята?
Еклисиаст 3:19-21
Уди Алън срещу Соломон
Смъртта е напълно окончателна и царува абсолютно над нас. Както е казал Соломон, тя е съдбата на всички хора, добри или лоши, религиозни или не. Уди Алън режисира и издаде филма „ Ще срещнеш висок, тъмен непознат“ . Това е забавен/сериозен поглед върху смъртта. В интервю на филмовия фестивал в Кан той разкри мислите си за смъртта с добре познатия си хумор.
„Връзката ми със смъртта остава същата – категорично съм против нея. Всичко, което мога да направя, е да я чакам. Няма никакво предимство в това да остарееш – не ставаш по-умен, не ставаш по-мъдър, не ставаш по-мек, не ставаш по-мил – нищо не се случва. Но гърбът те боли повече, получаваш по-лошо храносмилане, зрението ти не е толкова добро и ти е нужен слухов апарат. Остаряването е лоша работа и бих те посъветвал да не го правиш, ако можеш да го избегнеш.“BBC News, 2010
След това той завърши с това как човек трябва да се изправи пред живота, предвид неизбежността на смъртта.
„Човек трябва да има своите заблуди, за да живее. Ако гледаш на живота твърде честно и твърде ясно, животът наистина става непоносим, защото е доста мрачно начинание. Това е моята гледна точка и винаги е била моята гледна точка за живота – имам много мрачна, песимистична гледна точка за него… Чувствам, че той [животът] е мрачно, болезнено, кошмарно, безсмислено преживяване и че единственият начин да бъдеш щастлив е, ако си казваш някои лъжи и се заблуждаваш.“BBC News, 2010
Значи ли, че това са единствените ни възможности? Или да поемем по честния път на Соломон, примирил се с пълна безнадеждност и безсмислие. Или да поемем по този на Уди Алън и „да си кажа някои лъжи и да се заблудя“, за да мога да живея под по-щастлива „заблуда“! Нито едното, нито другото не изглеждаше много привлекателно. Тясно свързан със смъртта беше въпросът за вечността. Наистина ли има Рай, или (по-тревожно) наистина ли има място за вечен съд – Ад?
В последната ми година в гимназията имахме задачата да съберем сто литературни произведения (стихотворения, песни, разкази и др.). По-голямата част от колекцията ми се занимаваше с тези проблеми. Това ми позволи да се „срещна“ и да чуя много други, които също се бореха със същите тези въпроси. И аз се срещнах с тях – от всякакви епохи, образователни среди, философии за начин на живот и жанрове.
Евангелието – Готови ли сте да го обмислите?
Включих и някои от добре познатите изказвания на Исус, записани в библейските евангелия, като например:
10 Крадецът идва, само за да открадне, да заколи и да изтреби. Аз дойдох, за да имат живот, и то в изобилие.
Йоан 10:10
Все повече ме навеждаше на мисълта, че може би, само може би, това е отговор на въпросите, които си задавах. В края на краищата, евангелието (което дотогава беше горе-долу безсмислена религиозна дума) буквално означаваше „добра новина“. Дали Евангелието наистина беше добра новина? Или беше горе-долу слух? За да отговоря на това, знаех, че трябва да извървя по два пътя.
Евангелското пътешествие
Първо, трябваше да започна да развивам информирано разбиране за Евангелието. Второ, тъй като бях живял в различни религиозни култури, бях срещал хора и чел автори, които имаха много възражения срещу библейското Евангелие и имаха идеи, противоречащи на него. Това бяха информирани и интелигентни хора. Трябваше да мисля критично за Евангелието, без просто да бъда безмозъчен критик или празноглав вярващ.
Съществува съвсем реално усещане, че когато човек се впуска в подобно пътешествие, никога не достига до целта, но научих, че Евангелието наистина дава отговори на въпросите, повдигнати от Соломон. Цялата му цел всъщност е да ги разгледа – пълноценен живот, смърт, вечност и практически проблеми като любовта в семейните ни отношения, вината, страхът и прошката. Твърдението на Евангелието е, че то е основа, върху която можем да изградим живота си. Човек може да не харесва отговорите, дадени от Евангелието. Човек може да не е съгласен с тях или да не им вярва . Но като се има предвид, че то разглежда тези много човешки въпроси, би било глупаво да остане неинформиран за тях.
Научих също, че Евангелието понякога ме караше да се чувствам доста неудобно. Във време, когато толкова много неща ни съблазняват просто да се отпуснем, Евангелието безрезервно предизвика сърцето, ума, душата и силата ми, така че макар да предлага Живот, той не е лесен. Ако отделите време да размислите върху Евангелието, може да откриете същото. Добро начало е да разгледате едно ключово изречение, обобщаващо посланието на Евангелието.