„Отсичането“ на Христос е описано стотици години предварително
Преди това разгледахме предсказанието на Даниил за „отрязването“ на идващия Христос след определен цикъл от години. Триумфалното влизане на Исус в Йерусалим (често наричано Цветница ) изпълни пророчеството на Даниил точно 173 880 дни след персийския указ за възстановяване на Йерусалим. Фразата „ отрязване “ се отнася до образа на Исая за клона, поникващ от привидно мъртвия пън . Но какво е имал предвид той с това?
Исая е написал и други пророчества в книгата си, използвайки други теми, така както и Клончето. Една такава тема е за идващия Слуга. Кой е бил този „Слуга“ ? Какво е щял да направи? Разглеждаме подробно един пророчески пасаж, възпроизведен изцяло по-долу, само с някои добавени коментари.
Представен е идващият слуга
13 Ето Моят Служител ще преуспее. Той ще се извиси, ще се прослави и ще се възвеличи. 14 Мнозина бяха изумени от Него – дотолкова видът Му беше нечовешки изтерзан и образът Му не приличаше вече на човешки. 15 Той обаче ще удиви много народи, царе ще занемеят от удивление пред Него, защото ще видят онова, за което не им е било разказвано, и ще разберат това, което не са чували.
Исаия 52:13-15
Исая описва мъж, тъй като говори за Слугата като „той“, „него“ и „негов“. Исая пророчески предсказва бъдещето (от фразите „ще действа…“, „ще бъде въздигнат…“). Но за какво е било пророчеството?
Поръсване – работата на свещеника
Когато свещениците на древния храм принасяли жертви за израилтяните, те поръсвали кръв върху тях. Това символизирало прошката и покриването на греховете им. Но Исая пророкувал, че идващият Слуга ще поръси „много народи“ . Така Исая видял, че този Слуга ще осигури прошка за неевреите, както тези свещеници са направили за еврейските поклонници. Това е успоредно на пророчеството че Клонът ще бъде свещеник, тъй като само свещениците могат да поръсват кръв. Този глобален обхват на „много народи“ следва обещанията, дадени векове по-рано на Авраам, че „всички народи“ ще бъдат благословени чрез него.
Но като разпръсква многото народи, Исая предвижда самия „външен вид“ и „форма“ на Слугата обезобразени и осквернени. Той обещава, че един ден народите „ще разберат“.
Презираният слуга
Кой повярва на това, което е чул от нас, и пред кого се откри силата на Господа?
2 Защото Той израсна пред Него като фиданка и като филиз на корен от суха земя. Той нямаше благообразен, нито благороден вид, така че ние да Го гледаме; Той нямаше образ, който да ни привлича към Него. 3 Той беше презрян и отхвърлен от хората, страдалец, изпитал болести, и ние отвръщахме лицето си от Него, Той беше презрян и ние Го смятахме за нищо.
Исаия 53:1-3
Въпреки че Слугата щеше да поръси много народи, той щеше да бъде и „презрян“ и „отхвърлен“ , изпълнен със „страдание“ и „запознат с болката“ .
Пронизаният слуга
4 Наистина Той взе върху Себе Си нашите болести и понесе нашите страдания, а ние мислехме, че Той беше поразяван, наказван и унизяван от Бога. 5 А Той беше прободен заради нашите грехове и подложен на удари заради нашите беззакония. На Него беше отредено наказанието, довело до нашето спасение, и чрез Неговите рани ние се изцелихме.
Исаия 53:4-5
Слугата щеше да поеме „нашата“ болка. „Прободен“ и „смазан“ в „наказание“ също щеше да бъде неговата участ. Това наказание ще ни донесе (на тези от многото народи) „мир“ и изцеление.
Светските и библейските източници ни казват, че преди около 2000 години (но все пак 700+ години след Исая) Исус е бил разпнат. При тази екзекуция властите буквално го прободили с гвоздеите на разпятието.
Нашите грехове – върху Него
6 Всички ние се заблудихме като овце, всеки беше тръгнал по свой път. Но Господ натовари Него с всички наши грехове.
Исаия 53:6
Библията определя греха като „пропускане на целта“ . Като извита стрела ние вървим по „своя собствен път“. Този Слуга ще носи греха (беззаконието), което ние причинихме.
Агне на клане
7 Той беше измъчван, но понасяше смирено страданията и не отваряше устата Си. Той беше заведен на клане като овца и както агнето е безгласно пред стригачите си, така и Той не отваряше устата Си.
Исаия 53:7
Слугата ще бъде като агне, което отива на „клане“. Но той няма да протестира, нито дори ще „отвори устата си“. Авраам е имал овен заместник за сина си и Авраам е пожертвал овена вместо Исаак. Този идващ Слуга ще изпълнява подобна роля като този овен.
„Отлъчен“ от живота
8 Той беше грабнат чрез тъмница и съд, но за рода Му кой ще разкаже? Защото Той беше отстранен от земята на живите; заради престъпленията на Моя народ Го постигна смърт.
Исаия 53:8
Слугата умира („отлъчен“ от „земята на живите“). Даниил използва точно този термин („отлъчен“), за да пророкува какво ще се случи с Христос след представянето му като Месия. Исая тук предсказва по-подробно, че „отлъчен“ означава „отлъчен от земята на живите“! И така, в този съдбовен Разпети петък Исус умира, буквално „отлъчен от земята на живите“. Това се случва точно след като той се представя като Христос в своето триумфално влизане .
Парадоксът на погребението му
9 Гробът Му беше определен между злодеи, но Той беше погребан при богатия, защото не беше извършил престъпление, нито устата Му беше изрекла лъжа.
Исаия 53:9
Те екзекутирали Исус като престъпник („отредили му гроб с нечестивите“). Но евангелията разказват как богат човек, Йосиф от Ариматея, погребал тялото на Исус в собствената си гробница. Исус буквално изпълнил и двете страни на парадокса. Въпреки че му бил „отреден гроб с нечестивите“, той бил и „с богатите в смъртта си“.
Божият план през цялото време
10 Но Господ допусна Той да бъде съкрушен от страдание и да бъде прободен. А когато душата Му принесе Себе Си в жертва за грях, Той ще види потомство и много години живот, и волята на Господа успешно ще се изпълнява чрез Неговата ръка.
Исаия 53:10
Цялата тази жестока смърт не беше някакъв ужасен инцидент или нещастие. Изрично беше „волята на Господа“ да го смаже.
Но защо?
Юдеите по времето на Исая са принасяли агнета в жертва като принос за греховете си, за да могат да получат прошка. Така че тук „животът“ на този Слуга също би бил „принос за грях“.
За чий грях?
Като се има предвид, че „много народи“ ще бъдат „разпръснати“ (виж по-горе), това е грях на хората в „многото народи“. Онези „всички“, които са се „отвърнали“ и са се „заблудили“. Исая говори за теб и мен.
Живот след смъртта
11 Освободена от страдания, душата Му ще види светлина и ще се насити. Той, Праведникът, Моят Служител, ще оправдае мнозина чрез познанието за Него и ще понесе греховете им върху Себе Си.
Исаия 53:11
Въпреки че изпитанието на Слугата е ужасно, тук тонът се променя към оптимизъм и триумф. След ужасното страдание, описано по-рано, този Слуга ще види „светлината на живота“.
Ще се върне към живот?!
Исая пророкува на пръв поглед невъзможното 750 години преди Исус да представи убедителни аргументи за възкресението си .
И като „види светлината на живота“, този Слуга ще „оправдае“ мнозина. Да „оправдаеш“ е същото като да дадеш „правда“. Бог беше дал модела, като преди това „приписа правда“ на Авраам . По подобен начин този Слуга ще оправдае или ще припише правда на „мнозина“.
Наследство сред великите
12 Затова Аз ще Му определя дял между великите и Той ще дели плячка със силните затова, че предаде живота Си на смърт и беше причислен към грешниците. Защото Той взе върху Себе Си греховете на мнозина и стана ходатай за престъпниците.
Исаия 53:12
Исус от Назарет се нарежда сред най-влиятелните, велики личности в историята. Но за разлика от други велики хора в историята, Исус не е предвождал могъща армия, нито е завладял големи земи. Той не е написал велика книга, нито е измислил нова философия. Той не е натрупал голямо богатство, нито е направил брилянтно научно откритие или технологичен пробив. За разлика от други велики хора в историята, Исус е оставил своето наследство чрез разпятието си и значението, което хората придават на смъртта му. Исая не би могъл да предвиди по-добре причината за световното наследство на идващия Слуга, отколкото е направил с това заключение.
Отпечатъци от Божиите ръце
Пророчеството на Исая за Слугата сочи директно към разпятието и възкресението на Исус. Следователно някои критици казват, че евангелските писатели са измислили историята си специално, за да „пасне“ на този пасаж за Слугата. Но заключението на Исая също се противопоставя на тези критици. Заключението не е предсказание за разпятието и възкресението като такива, а за тяхното въздействие много години по-късно . И какво предсказва Исая? Този Слуга ще умре като престъпник, но един ден ще бъде сред „великите“ . Евангелските писатели не са могли да накарат тази част да „пасне“ на евангелските разкази. Евангелията са написани само няколко десетилетия след разпятието на Исус. По това време въздействието на смъртта на Исус е било съмнително.
В очите на света, Исус е бил просто екзекутиран водач на отхвърлен култ, когато са били написани евангелията. Ние, 2000 години по-късно, можем да видим въздействието на смъртта му. Можем да разберем как последвалият ход на историята го е направил „велик“. С проста човешка далновидност евангелистите не биха могли да предвидят това.
Но 750 години преди Исус дори да е живял, Исая го е предсказал. По подобен начин Давид е направил нещо много подобно 1000 години преди Исус в Псалом 22 .
Единственото обяснение е, че Бог му го е разкрил. Само Бог би могъл да знае бъдещето толкова далеч напред. Фактът, че Исая е записал това и че е било запазено, заедно с другите пророчества на Исус, представлява доказателство, че целите, изложени в Библията, са Негови. Тя носи отпечатъците на Божественото дело навсякъде по себе си.