В последната статия се запознахме с предсказанието на Даниил, че Христос ще бъде „отсечен“ след определен цикъл години. Тези пророчески думи се сбъдват в деня на триумфалното влизане на Исус в Ерусалим. Там той е наречен Помазаник (Христос) точно 173 880 дни след издаването на персийския указ, според който град Ерусалим да бъде изграден наново. Думата „отсечен“ ни праща към образа на Клона, който се възражда от мъртъв пън, описан от Еремия. Ала какво се има предвид?
Мястото на Исая в историята. Той живее през периода на Давидовата династия
В своята книга Исая споделя и други пророчества, използвайки картини различни от тази за Клона. Една от тях е тази за идващия Служител. Кой ще бъде той? Какво ще върши? Подробно ще разгледаме един откъс от книгата. По-надолу го цитирам точно и в пълнота, като само на места съм добавил моите пояснения.
Идващият Служител. Пълният текст от Исая 52:13-53:12
Ето, Моят Раб ще благоуспее, ще се въздигне, ще се възвиси и възвеличи. Както мнозина бидоха смаяни, гледайки на Него – толкоз ликът Му беше обезобразен повече, отколкото на всеки човек, и видът Му – повече, отколкото на синовете човешки, – така Той ще смае много народи; царе ще затворят пред Него устата си, защото ще видят онова, за което не им е било говорено, и ще узнаят, каквото не са слушали. (Исая 52:13-15)
Разбираме, че този Служител ще бъде мъж, понеже Исая използва за него местоимения в мъжки род – „той“, „му“. Пророкът описва и бъдещи събития свързани с него („ще се извиси и издигне“, „ще удиви“ и т.н.), тоест пророчеството касае дори детайли от бъдещето. За какво се отнася то обаче?
Когато принасяли жертва за греховете на израилтяните, еврейските свещеници ги поръсвали с кръв от жертвено животно като символ, че прегрешенията им са покрити/скрити и няма да бъдат наказани за тях. Тук обаче ни се казва, че Служителят ще поръси „много народи“, което означава, че както старозаветните свещеници са опрощавали заради смъртта на жертвеното животно греховете на израилтяните, така този Служител ще прости греховете на всички народи. Това е в съзвучие с предсказаното от пророк Захария, че Клонът ще бъде Свещеник, а едновременно с това и Цар (само свещеникът е имал правото да поръсва хората с кръв) . Всеобхватният израз „много народи“ следва исторически достоверните обещания, дадени векове по-рано на Авраам, че „всички народи“ ще бъдат благословени чрез неговия Потомък.
Служителят, който ще „поръси много народи“, няма да има красив изглед, нито привлекателен образ. Исая казва, че Той „нямаше благообразие, нито приличие, за да го гледаме“. И макар да не е напълно ясно какво ще извърши, един ден народите „ще разберат“.
Кой повярва на това, що е чул от нас, и кому се откри мишцата Господня? Защото Той изникна пред Него като младочка и като израстък из суха земя; няма в Него ни изглед, нито величие; ние Го видяхме, и в Него нямаше изглед, който да ни привлича към Него. Той беше презрян и унизен пред людете, мъж на скърби и изпитал недъзи, и ние отвръщахме от Него лице си; Той беше презиран, и ние за нищо Го не смятахме. (Исая 53:1-3)
Въпреки, че Служителят ще спаси много народи, Той ще бъде „презрян“ и „унизен“, „човек на скърби“ и „навикнал на печал“.
Но Той взе върху Си нашите немощи и понесе нашите недъзи; а ние мислехме, че Той беше поразяван, наказван и унизяван от Бога. А Той бе изпоранен за нашите грехове и мъчен за нашите беззакония; наказанието за нашия мир биде върху Него, и чрез Неговите рани ние се изцелихме. (Исая 53:4-5)
Служителят ще поеме „нашата“ болка, ще бъде „наказан“, „наранен“ („прободен“ в някои преводи) и „бит“’. Неговото наказание ще донесе на нас (които сме част от „многото народи“) „мир“ и изцеление.
Пиша тези редове в деня на Разпети петък. Библейски и светски източници показват, че на този ден преди около 2000 години Христос е бил разпънат на кръст (а Исая пише това пророчество повече от 700 години преди появата на Исус). Пророкът предсказва, че Служителят ще бъде „прободен“ (стотици години преди римляните да въведат разпъването като смъртно наказание) и това се изпълнява буквално при кръстната смърт на Исус.
Всички ние блуждаехме като овци, отбихме се всеки от пътя си, – и Господ възложи върху Него греховете на всинца ни.(Исая 53:6)
В Покварени – да пропуснеш целта видяхме, че библейското определение за „грях“ е „да пропуснеш поставена цел“. Като заблудила се стрела ние вървим „по своя си път“. Този Служител ще поеме върху себе си именно онзи грях, който носим ние, хората.
Той бе измъчван, но страдаше доброволно и уста Си не отваряше; като овца биде Той заведен на клане, и както агне пред стигачите си е безгласно, така и Той не отваряше уста Си. (Исая 53:7)
Служителят ще бъде като агне, водено на „клане“. Той обаче няма да възрази и даже няма „да отвори устата си“. В Авраам: как ще се погрижи Бог видяхме, че на мястото на сина на Авраам умира един овен. Това животно бива принесено в жертва. Години по-късно на същото географско място (планината Мория = Ерусалим) ще бъде „заклан“ и самият Исус. Помните, че по време на Пасхата се заколваше агне – Исус също е „заклан“ по време на Пасхата.
От затвор и съд Той биде грабнат; но рода Му кой ще обясни? защото Той бе изтръгнат от земята на живите; за престъпленията на Моя народ претърпя смърт… (Исая 53:8)
Този Служител е „отсечен“ („изтръгнат“) от „земята на живите“. Точно тези думи използва Даниил, когато предсказва какво ще се случи с Христос, след като бъде обявен за Месията. Исая предсказва с подробности, че Той ще бъде „отсечен от земята на живите“ – т.е. ще умре. И така, в деня на Разпети петък Исус умира, буквално бивайки „отсечен от земята на живите“, само няколко дни след като е обявен за Месия в деня на триумфалното влизане в Ерусалим.
Отредиха Му гроб със злодейци, но Той биде погребан у богатия, защото не бе сторил грях, и в устата Му нямаше лъжа.(Исая 53:9)
Въпреки че Исус е екзекутиран подобно на престъпник („определиха гроба му сред злодеите“), новозаветните автори са записали, че един богат човек от управляващия Синедрион на име Йосиф от Ариматея взема тялото му и го погребва в гробница, приготвена за него самия (Матей 27:60). Исус буквално изпълнява и двете условия на едно противоречиво предсказание – въпреки, че „определиха гроба му сред злодеите“, той е бил погребан „при богатия“.
Но Господу биде угодно да Го съкруши, и Той Го предаде на мъчение; а кога душата Му принесе умилостивна жертва, Той ще види дълговечно потомство, и волята Господня успешно ще се изпълнява чрез Неговата ръка. (Исая 53:10)
Тази жестока смърт не е някаква трагична случайност или следствие на лош късмет. Такава е Божията воля – Неговият син да бъде „смазан“. Но защо? Според закона за жертвоприношенията, даден на Мойсей, агнетата били принасяни в жертва на мястото на човека, който е извършил грях, за да бъде той оправдан. По същия начин този Служител (Христос) дава живота си като „принос за грях“. За чий грях обаче? Ако си припомним какво казахме по-горе за това, че „много народи“ ще бъдат „поръсени“, ще разберем че става въпрос за греховете, извършени от тези „много народи“ – тоест за всички онези, които „се заблудиха“ и „се отбиха от пътя си“. Исая говори и за нас – за теб и за мен.
С доволство Той ще гледа подвига на душата Си; чрез познанието, което ще имат за Него, Той, Праведникът, Моят Раб, ще оправдае мнозина и греховете им върху Си ще понесе. (Исая 53:11)
Въпреки че текстът за Служителя дотук е доста тежък, изведнъж тонът се сменя и зазвучава много оптимистично и дори победно. След ужасяващото страдание (отсичането от земята на живите и полагането в гроб), този Слуга ще види „светлината на живота“. Значи Той ще се върне към живота! Вече писах по въпроса с възкресението. Исая предсказва и него.
След като види „светлината на живота“, този Служител ще „оправдае“ мнозина. Да „оправдае“ е същото като да даде „праведност“. Спомнете си, че на Авраам му е „вменена“ или дадена праведност. По подобен начин Христос ще „оправдае“, ще вмени праведност на „мнозина“.
Затова Аз ще Му дам дял между великите, и със силните плячка ще дели, задето душата Си на смърт предаде, и към злодейци биде причислен, когато между това Той понесе върху Си греха на мнозина, и за престъпниците стана ходатай. (Исая 53:12)
Този текст, предсказващ идването на Служителя, загадъчно сочи към разпъването и възкресението на Исус, карайки някои критици да твърдят, че евангелията са писани с цел да се напаснат към този пасаж. Ала със своето заключение Исая се противопоставя на тези критики. Заключението не е предсказание за разпятието и възкресението, а по-скоро за въздействието на тази смърт много години по-късно.
Какво точно предсказва Исая? Макар че ще умре като престъпник, този Служител един ден ще се нареди сред „великите“. Няма как авторите на евангелията да напаснат своите разкази с тази част от пророчеството, защото евангелията са писани само няколко десетилетия след разпъването на Исус, когато влиянието от Неговата смърт е още под съмнение. В очите на света по онова време Христос все още е бил просто екзекутиран водач на една малка секта. Днес, 2000 години по-късно, виждаме влиянието, което животът и смъртта на Христос са оказали в нашия свят, и разбираме как това го прави „велик“. Няма как евангелистите да са предвидили това. Но Исая го предсказва. Чрез своята доброволна жертва Служителят, известен още като Клона, започва да привлича към себе си хора, които го почитат като Бог, както впрочем предсказва и самият Той, наричайки се пред управниците на Израил „Човешкият син“.