Понякога задавам на хората въпрос какво е фамилното име на Исус. Често отговарят: „Мисля, че е Христос, ама не съм сигурен.“ После ги питам: „Означава ли това, че когато е бил малко момче, Йосиф Христос и Мария Христос са водели малкия Исус Христос на пазара?“ Като чуват така формулирания въпрос, обикновено си дават сметка, че Христос не е фамилното име на Исус. В такъв случай откъде идва думата „Христос“? И какво означава тя? Именно с този въпрос ще се занимаваме в тази статия.
Превеждане и транслитериране
Първо, трябва да уточним един преводачески въпрос. Понякога преводачите вземат решение да използват сходни звуци, а не да превеждат значението – особено когато иде реч за имена или наименования. Този процес се нарича „транслитериране“. При работата с библейски текст преводачите вземат решение дали нейните думи (и особено имената и титлите) би било по-добре да се превеждат (по значение) или да се транслитерират (по звук). Няма конкретно правило в това отношение.
Септуагинта
Първият библейски превод е направен през 250 г. пр. Хр., когато Старият завет е бил преведен на древногръцки език. Този превод се нарича Септуагинта (съкратено LXX) и до ден днешен се използва. При положение че Новият завет е написан три столетия по-късно на гръцки, неговите автори многократно цитират именно от гръцкия Септуагинта, а не от еврейския оригинал на Стария завет.
Превод и транслитериране в Септуагинта
Схемата по-долу показва как това оказва влияние на съвременните Библии:
Старият завет е написан на иврит (староеврейски) – квадрат 1. Стрелките от квадрат 1 към квадрат 2 показват превода на гръцки (старогръцки) език около 250 г. пр. Хр. Оттогава насетне Старият завет съществува успоредно на два езика – иврит и гръцки. От друга страна, Новият завет е написан на гръцки език и затова започва в квадрат 2. Както Старият завет, така и Новият завет днес са налични на старогръцки език, какъвто се е използвал преди две хиляди години.
В долната половина на таблицата (квадрат 3) са съвременните езици като българския. Обикновено Старият завет се превежда от оригиналния иврит (посока от квадрат 1 към квадрат 3), а Новият завет се превежда от старогръцки (от квадрат 2 към квадрат 3).
Произход на думата “Христос“
Сега нека да проследим същата последователност, фокусирайки се върху думата „Христос“ в съвременните преводи на Библията.
Оригиналната староеврейска дума в Стария завет е машиях, чието значение според речниците е за „помазан“ или „посветен“ човек. Еврейските царе са били помазвани (т.е. церемониално върху главата им са поставяли масло), преди да се възкачат на престола. В този смисъл те са били наричани машиях – т.е. помазаници. Освен това обаче Старият завет предсказва за идването на един конкретен машиях. При превеждането на Септуагинта древните преводачи са решили да използват древногръцка дума със същото значение – Χριστός (което се произнася „Христос“). Думата произлиза от корена хрио, което означава „помазвам церемониално с масло“. Така думата „Христос“ е преведена в гръцкия Септуагинта според значението ѝ (а не транслитерирана според звученето ѝ) на оригиналната дума машиях. Авторите на Новия завет продължават да използват думата Христос в писанията си, идентифицирайки Исус именно със старозаветния мешиях.
В съвременните Библии еврейската дума машиях често се превежда „Помазаникът“ или се транслитерира „Месия“. Новозаветната дума от своя страна се транслитерира „Христос“. Думата „Христос“ е изключително специфична старозаветна титла, до която се е стигнало след превод от староеврейски на старогръцки, а сетне с транслитериране от старогръцки на съвременен език.
Тъй като думата „Христос“ не се среща в съвременните преводи на Стария завет, тази връзка невинаги се вижда толкова лесно. От горния анализ обаче си личи ясно, че библейският „Христос“ = „Месията“ = „Помазаникът“. Изключително специфична титла.
Очакваният през I век Христос
Ето каква е реакцията на цар Ирод, когато източните мъдреци пристигат в търсене на „юдейския цар“. Тази част от Рождествената история е изключително позната днес. Обърнете внимание, че в оригинала думата „Христос“ е членувана – тоест тя се отнася за конкретна личност.
Като чу това, цар Ирод се смути и цял Йерусалим заедно с него. Затова събра всички главни свещеници и книжници на народа и ги разпитваше къде трябва да се роди Христос. (Матей 2:3-4)
Очакването на „Христос“ („Помазаника“) е било известно на Ирод и на неговите религиозни съветници, и то още преди раждането на Исус. Тази титла тук се използва конкретно и изключително за Исус. Причината за това е, че думата „Христос“ идва от гръцкия превод на Стария завет, който е бил разпространен сред юдеите от първи век. И тогава, и днес Христос е титла, а не лично име. Тази титла е съществувала столетия преди началото на християнството.
Старозаветни пророчества за „Помазаника“ (Христос)
В действителност титлата „Христос“ е пророческа. Тя се предсказва в Псалмите, писани от цар Давид около хилядолетие преди раждането на Исус.
Опълчват се земните царе… заедно против Господа и против Неговия Помазаник… Този, Който седи на небесата, ще се смее… Тогава ще им продума в гнева Си и в тежкото Си негодувание ще ги смути, като ще каже: „Аз поставих Царя Си на Сион, святия Мой хълм.“ Аз ще изявя постановлението. Господ Ми каза: „Ти си Мой Син. Аз днес Те родих…“ Блажени са тези, които се надяват на Него. (Псалом 2:2-7)
Псалом 2 в Септуагинта би следвало да започне по следния начин (тук използвам транслитерираната форма Христос, за да можем „да видим“ титлата така, както са я виждали читателите на Септуагинта):
Опълчват се земните царе… заедно против Господа и против Неговия Христос… Този, Който седи на небесата, ще се смее… (Псалом 2:2-7,9)
Сега вече „виждаме“ Христос в този библейски пасаж така, както са го възприемали читателите от първи век. Псалмите продължават да дават още препратки за този идващ Христос. Ето още един старозаветен откъс от Псалом 132, като непосредствено един до друг съм поставил два варианта – преведеният текст и транслитерираният вариант, за да стане по-ясно:
| Псалом 132 (преведен от иврит) | Псалом 132 (от Септуагинта) |
| Господи… 10 заради слугата Си Давид недей отблъсква лицето на помазаника Си.
11 Господ се кле с вярност на Давид – и няма да престъпи думата Си, – като каза: „От рожбата на тялото ти ще положа на престола ти… 17 Там ще направя да изникне рог на Давид. Приготвих светилник за помазаника Си.“ | Господи… 10 заради слугата Си Давид недей отблъсква лицето на твоя Христос.
11 Господ се кле с вярност на Давид – и няма да престъпи думата Си, – като каза: „От рожбата на тялото ти ще положа на престола ти… 17 Там ще направя да изникне рог на Давид. Приготвих светилник за моя Христос.“ |
Псалом 132 говори в бъдеще време („Ще направя да изникне рог на Давид…“) подобно на много други старозаветни текстове. Далеч преди написването на Новия завет тази представа вече е съществувала. Тя не е измислица на новозаветните автори. Евреите винаги са очаквали появата на своя Месия (или Христос). Този факт се дължи на това, че още от времената на Стария завет има пророчества за неговото идване.
Старозаветните пророчества: ключалка за един конкретен ключ
Фактът, че Старият завет конкретно предсказва бъдещето, го превръща в необичаен литературен жанр. Тези пророчества са като ключалка за един конкретен ключ. За всяка ключалка има само един ключ, който би могъл да я отключва. Старият завет е един вид такава ключалка. Вече видяхме това по-рано при изследванията на жертвата на Авраам, създаването на Адам и пасхата на Мойсей. Псалом 132 добавя изискването, че „Помазаникът“ ще бъде потомък на цар Давид. Ето един въпрос, който си струва да зададем: Дали именно Исус е „ключът“, който отключва всички тези пророчества?