Историята помни Симон бар Кохба (Симон бен Косева) като човекът, който ръководи и провали последното еврейско въстание срещу Римската империя от 132 до 135 г. сл. Хр. Като самопровъзгласил се принц на еврейския народ в Юдея, той изисква всички евреи да го последват във война за независимост срещу Рим. Той ръководи това въстание, защото римляните възнамерявали да построят друг езически град (Елия Капитолина) върху руините на Йерусалим (разрушен от неуспешното въстание от 66 до 73 г. сл. Хр.). Този град щял да има храм, посветен на Юпитер, езически римски бог.
Въпреки че първоначално е успял от базата си в Юдейската пустиня, съдбата им се обръща, когато пълната мощ на имперските римски легиони контраатакува. Бар Кохба и безброй други еврейски бунтовници са брутално убити при окончателната победа на Рим. Преди поражението му много еврейски мъдреци, включително равин Акива, един от водещите сътрудници на Мишна, провъзгласяват Симон бар Кохба за Месия.
Бар Кохба насочил религиозния си плам от пустинната пустош срещу чужд, външен враг – имперски Рим. Неговата визия виждала месиански мир, настъпващ само ако чуждата окупационна военна мощ бъде прогонена и Сион бъде освободен от чужда окупация.
Бар Кохба в контраст с Йоан Кръстител
В религиозния си плам и месиански плам от пустинята, Бар Кохба прилича на своя сънародник Йоан Кръстител, който го е предшествал с около 100 години. И все пак, макар и сходно пламенни, те се различават в начина, по който виждат фундаменталния проблем и следователно фундаменталното решение. Сравнявайки тези двама революционери ще ни помогне да разберем конкуриращите се идеи за човешката ситуация и решението, което предлага Евангелието.
Йоан Кръстител в светската история
Лукас ван Лайден , CC0, чрез Wikimedia Commons
Подобно на Бар Кохба, Йоан Кръстител е предизвикал много спорове и е привлякъл много внимание. Йосиф Флавий, еврейски историк от първи век, говори за него със следните думи:
Някои от юдеите смятаха, че унищожението на армията на Ирод е от Бога и че съвсем справедливо, като наказание за това, което той направи срещу Йоан, наречен Кръстител: защото Ирод го уби, който беше добър човек… Ирод, който се страхуваше, че голямото влияние, което Йоан имаше върху народа, може да му даде сила и склонност да вдигне бунт… Съответно, той беше изпратен като затворник, поради подозрителния нрав на Ирод, в Махерус, замъка, който споменах по-рано, и там беше убит. Йосиф Флавий, „Еврейски древности“, книга 18, гл. 5, 2
Йосиф Флавий споменава Йоан Кръстител в контекста на поражението на Ирод Антипа срещу съперник. Ирод Антипа е убил Йоан, а Йосиф Флавий ни информира, че по-късното му поражение е било възприето от юдеите като Божествен съд срещу него за екзекуцията на Йоан Кръстител.
Йоан Кръстител в Евангелията
Йоан Кръстител видно фигурира като предшественик на Исус в евангелията. Лука, едно от евангелията в Новия завет, здраво свързва Йоан Кръстител с историята, като го сравнява с други известни исторически личности от онова време.
В петнадесетата година от царуването на император Тиберий, когато Пилат Понтийски управляваше Юдея, Ирод беше четвъртовластник над Галилея, Филип, неговият брат – четвъртовластник над Итурея и Трахонитската област, а Лисаний – четвъртовластник над Авилиния, 2 при първосвещениците Анна и Каяфа, Бог отправи словото Си към Йоан, син на Захария, в пустинята. 3 И той обиколи цялата област около Йордан, като проповядваше покайно кръщение за опрощаване на грехове. 4 Защото така е писано в книгата със словата на пророк Исаия: Гласът на викащия в пустинята призовава: „Пригответе пътя за Господа, правете прави в пустошта пътеките за нашия Бог. 5 Всеки дол ще се изпълни, всяка планина и хълм ще се снишат, кривите места ще се изправят и неравните пътища ще станат гладки. 6 Тогава всеки човек ще види спасението от Бога.“
Лука 3:1-6
В подкрепа на разказа на Лука, Матей обобщава посланието на Йоан Кръстител по следния начин:
В онези дни Йоан Кръстител дойде и проповядваше в юдейската пустиня, 2 и казваше: „Покайте се, понеже наближи небесното царство.“
Матей 3:1-2
Перспективата на Йоан
Йоан видя фундаменталния човешки проблем вътре в нас. Затова проповедите му насочваха слушателите му към покаяние .
Покайте се ( метаноя на гръцки) означава „промяна“ (= „мета“), вашият „ум“ (= „ноя“). Помислете за драматичната „метаморфоза“ на гъсеницата, когато нейната форма („морфе“) се променя в тази на пеперуда.
Йоан проповядвал необходимостта от промяна в мисленето толкова драматична, че да трансформира начина ни на живот, не чрез сваляне на правителства и борба с чужденци, както е смятал Бар Кохба, а чрез състрадателно и справедливо отношение към другите – кои и да са те. Това покаяние би ни „подготвило“ за Господния път. Според Йоан, без това покаяние, ние не бихме видели, схванали или разбрали Божието царство, нито бихме изпитали неговата „прошка“.
Изповед в нашето покаяние
Един индикатор за истинско вътрешно покаяние, който Йоан търсеше, беше следният:
5 Тогава Йерусалим, цяла Юдея и цялата Йорданска околност излизаха при него 6 и се кръщаваха от него в река Йордан, след като изповядваха греховете си.
Матей 3:5-6
Това е в контраст с действията в друг библейски разказ – този за Адам и Ева. След като яли от забранения плод, Библията казва, че Адам и Ева:
8 Тогава те чуха гласа на Господ Бог, когато ходеше в градината по време на дневната прохлада привечер, и Адам и жена му се скриха от лицето на Господ Бог между дърветата на градината.
Битие 3:8
Оттогава насам тази склонност да крием греховете си, преструвайки се, че не сме извършили нещо лошо, ни е съвсем естествена. Изповядването и покаянието за греховете ни е значително трудно за нас, защото това разкрива нашата вина и срам. Предпочитаме да опитаме всичко друго, но не и това. Въпреки това, убеждението и посланието на Йоан очертават покаянието и изповедта като съществени за подготовката на хората, за да могат да изпитат идващото Божие царство.
Предупреждение към религиозните водачи, които не се покаят
Някои хора наистина бяха направили това, но не всички можеха честно да признаят греховете си пред себе си и пред Бога. Евангелието казва, че:
7 И когато Йоан видя мнозина фарисеи и садукеи, че идват при него да бъдат кръстени, им каза: „Змийски изчадия, кой ви подсети да бягате от идващото Божие наказание? 8 Затова сторете плод, достоен за покаяние, 9 и не се успокоявайте, като си казвате: ‘Авраам е нашият баща’; защото, казвам ви, Бог може и от тези камъни да въздигне потомци на Авраам. 10 А и брадвата лежи вече при корена на дърветата; и тъй всяко дърво, което не дава добър плод, се отсича и хвърля в огъня.
Матей 3:7-10
Фарисеите и садукеите, учителите на еврейския религиозен закон, работели усърдно, за да спазват всички обреди (молитви, пост, жертвоприношения и др.), както е заповядано от Закона. Всички смятали, че тези водачи, с всичките си религиозни познания и усилия, са тези, за които е гарантирано , че са получили Божието одобрение. Но Йоан ги нарекъл „рождаемост на ехиднини“ и ги предупредил за предстоящия огнен съд!
Защо Йоан би направил подобно твърдение?
Като не „дадоха плод, подобаващ на покаянието“, те показаха, че не са се покаяли истински. Не бяха изповядали греха си, а вместо това го скриха зад религиозните си обреди. Религиозното им наследство, колкото и добро да беше, ги беше направило по-скоро горди, отколкото разкаяли се.
Плод на покаянието
С изповедта и покаянието дойде и очакването за различен живот. Хората попитаха Йоан Кръстител как трябва да покажат плода на покаянието си и той отговори следното:
10 Мнозина от народа го питаха: „Какво тогава да правим?“ 11 Той им отговори с думите: „Който има две ризи, нека даде на онзи, който няма; и който има храна, нека направи същото.“ 12 Дойдоха и митари да се кръстят и му казаха: „Учителю, какво да правим?“ 13 А той им отговори: „Не изисквайте нищо повече от това, което ви е наредено.“ 14 Питаха го също и войници: „А ние какво да правим?“ Той им каза: „Не ограбвайте и не изнудвайте никого, а се задоволявайте с вашите заплати.“
Лука 3: 10-14
Йоан Христос ли беше?
Поради силата на неговото послание, много хора се чудеха дали Йоан е Христос. Ето как Евангелието описва този разговор:
15 Когато народът бе в очакване и всички си мислеха дали Йоан не е Христос, 16 Йоан се обърна към всички с думите: „Аз ви кръщавам само с вода, но идва по-силният от мене, на Когото не съм достоен да развържа ремъка на обувките; Той ще ви кръсти със Светия Дух и с огън. 17 Лопатата е в ръката Му и той ще очисти мястото Си за вършеене, и ще събере житото Си в житницата, а плявата ще изгори с неугасващ огън.“
18 С тези и много други думи той благовестеше на народа и го утешаваше.
Лука 3:15-18
Йоан Кръстител в пророчеството
Независимият дух на Йоан го подтикнал да се облича грубо и да яде дива храна в пустинята. Това обаче не било просто пример за неговия дух; то било и важен знак. Пророк Малахия завършил Стария завет 400 години по-рано със следното:
Затова Господ Вседържител казва: „Внимавайте, Аз изпращам Своя вестител и той ще подготви пътя пред Мене. След това внезапно в храма Си ще дойдат Господ, Когото вие търсите, както и Ангелът на завета, Когото вие желаете; ето този Ангел идва.“
Малахия 3:1
23 Ето преди да настъпи великият и страшен ден Господен, Аз ще изпратя при вас пророк Илия, 24 Той ще обърне отново сърцата на бащите към децата им и сърцата на децата – към бащите им. Той ще ги примири така, че когато Аз дойда, да не предам тази земя на проклятие’.“
Малахия 4:5-6 (400 г. пр.н.е.)
Илия е бил един от първите пророци, който също е живял и се е хранил в пустинята, облечен с
8 Те му отговориха: „Онзи човек беше космат, препасан с кожен колан около кръста.“ Тогава царят каза: „Това е тесвитецът Илия.“
Четвърто Царе 1:8
И така, когато Йоан Кръстител е живял и се е обличал по начина, по който го е правил, това е било, за да посочи, че той е идващият Подготвител, за когото е било пророкувано, че ще дойде в Духа на Илия. Неговите дрехи, начин на живот и склонност да се храни в пустинята показват, че Йоан Кръстител е дошъл в предсказания от Бога план.
Заключение
Йоан Кръстител дойде, за да подготви хората, за да бъдат готови за Божието царство. Но той не ги подготви, като им даде повече закони или ги поведе към бунт, както направи Бар Кохба. По-скоро той ги подготви, като ги призова към покаяние за греха и изповедта им. Това е по-трудно, отколкото да се следват по-строги правила или да се участва във въстание, тъй като разкрива нашия срам и вина.
Религиозните водачи от онова време не можеха да се покаят и да признаят греховете си. Вместо това те използваха религията си, за да ги скрият. Сто години по-късно те използваха религията, за да канализират злополучния бунт на Бар Кохба. Поради избора си да избегнат покаяние, те бяха неподготвени да разпознаят Христос и да разберат Божието царство. Предупреждението на Йоан е също толкова актуално и за нас днес. Той твърди, че трябва да се покаем за греховете си и да ги изповядаме.
Това ни позволява да преживеем Божието Царство, за чието откриване Йоан е допринесъл с кръщението си на Исус, следващото историческо събитие, което изследваме.