Как да придобием праведност – примерът на Авраам

Преди видяхме, че Авраам е получил праведност просто чрез вяра. Това изключително важно изречение го формулира по следния начин:

⁶ Аврам повярва на Господ и това му се зачете за оправдание.

Битие 15:6

Вярата не е свързана със съществуването на Бог

Помислете какво „вярвам“ означава. Много хора мислят, че „вярвам“ означава да вярват, че Бог съществува. Ние мислим, че Бог просто иска да вярваме, че Той е там. Но Библията го казва различно. Тя казва,

¹⁹ Ти вярваш, че Бог е един. Добре правиш. И бесовете вярват и треперят.

Послание на Яков 2:19

Тук Библията използва сарказъм като каже, че самата вяра в съществуването на Бог ни прави толкова добри, колкото Дявола. Вярно е, че Авраам е вярвал в съществуването на Бог, но това не е смисълът на неговата праведност. Бог е обещал на Авраам, че ще му даде син. Именно това обещание Авраам е трябвало да избере да повярва или не. Той е трябвало да направи този избор, дори когато е бил на 80 години, а жена му – на 70. Той е вярвал, че Бог по някакъв начин ще изпълни това обещание към него. Вярата в този разказ означава доверие . Авраам е избрал да се довери на Бог за син.

Когато Авраам избра да повярва на това обещание за син, тогава Бог му даде – „приписа“ му – и праведност . В крайна сметка Авраам получи както изпълненото обещание (син, от когото произлезе велик народ), така и праведност.

Праведност – не от заслуги или усилия

Авраам не е „спечелил“ праведност. Бог му я е „ приписал “. Каква е разликата? Ако печелиш нещо, работиш за него – заслужаваш го. Все едно получаваш заплата за работата, която вършиш. Но когато нещо ти е приписано, то ти е дадено. Ти не го печелиш или заслужаваш, нотрябва да го получиш.

Мислим, че вършенето на повече добри неща, отколкото на лоши, вършенето на добри дела или изпълнението на задължения ни позволява да заслужим праведност. Авраам доказва, че тази идея е погрешна. Той не се е опитвал да заслужи праведност. Той просто е избрал да повярва в обещанието, което му е било дадено, и тогава праведността също му е била дадена.

Вярата на Авраам: Той заложи живота си на това

Да избере да повярва в това обещание за син беше просто, но не беше лесно. Когато за първи път му беше обещан „Велик народ“, той беше на 75 години и беше напуснал родината си и пътувал до Ханаан. Бяха минали почти десет години, а Авраам и Сара все още нямаха дете – камо ли народ!

„Защо Бог вече не ни е дал син, щом е могъл да го направи?“, би се зачудил той. 

Авраам повярва на обещанието за син, защото се довери на Бога. Той го направи, въпреки че не разбираше всичко за обещанието. Нито пък имаше отговори на всичките си въпроси.

Вярата в обещанието изискваше активно чакане. Целият му живот беше прекъснат, докато живееше в палатки в очакване на обещанието. Щеше да му бъде много по-лесно да се извини и да се върне у дома в Месопотамия (днешен Ирак). Брат му и семейството му все още живееха там. Животът там беше комфортен.

Неговата вяра в обещанието е била с приоритет пред нормалните цели в живота – сигурност, комфорт и благополучие. Той е можел да не повярва на обещанието, но все пак да вярва в съществуването на Бог. Можел е да се откаже от обещанието и все пак да продължи с религиозните си дейности и добрите си дела. Тогава би запазил религията си, но не би му била „приписана“ праведност.

Нашият пример

Останалата част от Библията разглежда Авраам като пример за нас. Вярата на Авраам в обещанието от Бог и приписването на праведност е модел за нас. Библията има и други обещания, които Бог дава на всички нас. Ние също трябва да изберем дали ще им се доверим.

Ето един пример за такова обещание.

¹² А на онези, които Го приеха и повярваха в Неговото име, Той им даде възможност да станат Божии деца. ¹³ Те не се родиха от кръвта на земни родители, нито от плътско желание, нито от мъжко желание, но от Бога.

Йоан 1:12-13

Днес знаем, че обещанието към Авраам се е сбъднало. Неоспоримо е, че еврейският народ днес съществува като нацията, произлязла от Авраам. Но подобно на Авраам, ние днес сме изправени пред обещание, което изглежда малко вероятно и повдига някои въпроси. Като Авраам, ние трябва да изберем дали да се доверим на това обещание – или не.

Кой плаща за Праведността?

Авраам показа, че Бог дава праведността като дар. Когато получиш дар, не плащаш за него – иначе не е дар. Дарителят на дара е този, който плаща. Бог, дарителят на праведността, ще трябва да плати за праведността. Как ще го направи? Ще видим в следващата ни статия .