Събитията от света на спорта и на политиката, които в момента вълнуват света, скоро ще бъдат забравени, а ние ще се прехвърлим към нови забавления, шампионати или политически избори. Вестникарските заглавия един ден се забравят на следващия. В предишната статия видяхме, че положението е било подобно и в дните на древния патриарх Авраам. Всички важни постижения, които са занимавали хората преди 4000 години, днес са напълно забравени. Едно обещание обаче, дадено на този човек, останал незабелязан от своите съвременници, продължава да се разгръща пред нашите очи днес. Обещанието, което Бог дава на Авраам преди 4000 години, получава своето изпълнение. Очевидно Бог съществува и се намесва в нашия свят.
Оплакването на Авраам
Няколко години са изминали, откакто в Битие 12 глава Бог му дава това обещание. В покорство Авраам се преселва в Ханаан (Обещаната земя), където днес се намира Израел. Изпълнението на обещанието обаче все още се бави. И затова Авраам започва да изпитва притеснения.
След тези събития Господнето слово дойде на Аврам във видение и каза: Не бой се, Авраме; Аз съм твой щит, наградата ти е много голяма. А Аврам отвърна: Господи Йехова, какво ще ми дадеш, като аз си отивам бездетен и този Елиезер от Дамаск ще притежава дома ми? Аврам каза още: Ето, Ти не ми даде дете; и, ето, един роден в дома ми ще ми стане наследник. (Битие 15:1-3)
Божието обещание
Авраам е разпънал палатките си в Обещаната земя в очакване да му се роди син, от когото ще започне „великият народ“, обещан му от Бога. Ала нищо подобно не се случва, а той вече е на около 85 години. Цели десет години са изминали от преселването му. И той започва да се оплаква, че Бог не спазва дадената дума. Разговорът помежду им продължава по следния начин:
Но Господнето слово дойде и му каза: Този човек няма да ти стане наследник; но онзи, който ще произлезе от тебе, ще ти бъде наследник. Тогава, като го изведе вън, каза: Погледни сега към небето и изброй звездите, ако можеш да ги изброиш. И му каза: Толкова ще бъде твоето потомство. (Битие 15:4-5)
И така, Бог разширява първоначалното си обещание, като обявява, че Авраам ще има син, а от него ще се народят толкова много наследници, че ще бъдат неизброими като звездите по небето. Именно на тях ще бъде подарена Обещаната земя, където днес е разположен Израел.
Реакцията на Авраам: вечен ефект
По какъв начин ще откликне Авраам на това разширено обещание? По-долу цитираме едно изречение, което според самата Библия ще бъде едно от най-важните изречения в нея. То ни помага да разберем цялата Библия и ни показва по какъв начин мисли Бог. Ето какво гласи то:
И Аврам повярва в Господа. И Той му го вмени за праведност. (Битие 15:6)
По-лесно ще го разберем, ако заменим местоименията с имена. Тогава то гласи:
Авраам повярва в Господ, а Господ му го вмени за праведност (Битие 15:6)
Толкова кратко и простичко изречение, а толкова значимо! Защо ли? Защото в това кратко изречение Авраам получава “праведност”. Ето това е единственото и най-важно качество, от което се нуждаем, за да застанем пред Бога.
Да си припомним нашия проблем: поквара
От гледна точка на Бога, макар и ние да сме създадени по Неговия образ, нещо фатално се е случило, което е покварило сърцето на всекиго от нас. Библията казва:
Господ надникна от небесата над човешките синове, за да види има ли някой разумен, който да търси Бога. Всички се отбиха от пътя, заедно се развратиха. Няма кой да прави добро, няма нито един. (Псалом 14:2-3)
Нашата поквара води до това, че не вършим добри неща. А това на свой ред причинява пустота и смърт. Ако се съмнявате в това, прелистете вестникарските страници и прочетете какво са правели хората по света през последните 24 часа. С други думи, ние сме откъснати от праведния Бог именно защото ни липсва праведност.
Покварата в нашето сърце отвращава Бога по същия начин, по който самите ние се чувстваме отблъснати от мъртъв плъх. В никакъв случай не бихме се докоснали до него. Ето това е идеята зад следния цитат от древния пророк Исая:
Всички станахме като човек нечист и цялата ни правда е като омърсена дреха. Ние всички вехнем като лист и нашите беззакония ни завличат като вятър. (Исая 64:6)
Авраам и праведността
Тук обаче в разговора между Авраам и Бога откриваме потвърждение, че Авраам е придобил “праведност” – от онзи вид праведност, който Бог приема. А Авраам въобще не е безгрешен. Тогава какво “е направил” Авраам, за да се сдобие с тази праведност? Библията казва, че той просто “е повярвал”. Само толкова ли?! Ние днес се опитваме да придобием праведност, като се впускаме да вършим добри дела. А този човек на име Авраам я получава единствено “вярвайки”!
Какво по-точно означава, че той “е повярвал”? И каква всъщност е връзката между неговата история и праведността, към която се стремим ние с вас? На тези въпроси ще отговорим в следващата статия.