В нашето съвременно и образовано време понякога си задаваме въпроса дали изконните вярвания – и особено тези от Библията – не са отживелици и суеверия. Библията описва редица чудеса, но може би най-впечатляващото от всички е историята за Възкресението на Исус Христос три дена след Неговото разпятие на кръст.
Съществуват ли някакви рационални свидетелства, сериозно подкрепящи възкръсването на Исус от мъртвите? Може за мнозина да звучи изненадващо, но действително е възможно да се приведат немалко аргументи – и то базирани не толкова на религиозни вярвания, колкото на достоверни исторически източници.
Струва си да изследваме този въпрос внимателно, тъй като неговият отговор оказва въздействие върху собствения ни живот. Всеки от нас рано или късно ще си отиде от този свят независимо колко пари имаме, какво е образованието ни и здравето ни, какви големи неща сме постигнали. Ако Исус наистина е надмогнал над смъртта, значи и самите ни можем да имаме реална надежда по отношение на собствената ни кончина. Нека да разгледаме някои ключови исторически свидетелства за Неговото възкресение.
Данни за Исус от историците Тацит и Йосиф Флавий
Общественият живот и публичната смърт на Исус категорично оказва въздействие върху развитието на човешката история. За да се уверим в това, не е необходимо да гледаме само в Библията. Светската историография включва няколко препратки към фигурата на Исус и влиянието, което Той е оказал върху съвременниците си. Ето два такива примера. Римският губернатор и историк Тацит споменава Исус, когато разказва как през 65 г. сл. Хр. император Нерон е екзекутирал християни по обвинение, че са подпалили столицата Рим. Ето какво пише Тацит няколко десетилетия по-късно през 112 г. сл. Хр.
„Нерон прехвърлил вината върху… човеци, които народът наричал християни, и ги наказал с най-необикновени наказания. Този, от когото иде това име, Христос, бил наказан със смърт, през управлението на Тиберий, чрез прокуратора Понтий Пилат; и потиснатото за момента гибелно суеверие отново избухнало не само из Юдея, родината на туй зло, но още и из Рим.“
– Тацит, Анали, XV:44
Тацит потвърждава няколко неща за Христос: (1) Той е реална историческа личност; (2) Той е екзекутиран от Пилат Понтийски; (3) Към 65 г. сл. Хр. (при управлението на Нерон) християнската вяра вече се е разпространила от Юдея до Рим с такава сила, че римският император се вижда принуден да предприеме мерки срещу нея. Обърнете внимание, че Тацит пише тези неща като недобронамерен свидетел. Той смята движението на поклонниците на Исус за „гибелно суеверие“. Макар да е настроен срещу християните, Тацит не отхвърля историческите факти по отношение на Христос.
От своя страна Йосиф Флавий е военен и историк. Пише до римски читатели от първи век. Обобщава историята на юдеите от самото ѝ начало до съвремието си. В тази връзка той обхваща също така живота и кариерата на Исус:
„По това време живееше също и Исус, мъдър мъж… извършваше удивителни дела като учител на хората, които приемаха истината с радост. Той привлече към себе си много юдеи, както и мнозина елини. Той беше Христос. Макар Пилат по обвинения на нашите народни първенци да го подхвърли на кръстна смърт, останаха му верни тези, които го бяха обикнали отначало. Тогава той им се яви на третия ден отново жив, както пророците Божии бяха предсказали това, а също така и хиляди други чудни неща за него. И до днес съществува община от християни, които се наричат така по неговото име.“
– Йосиф Флавий, Юдейски древности, XVIII:33 (писано през 90 г. пр. Хр.)
Йосиф Флавий потвърждава, че: (1) Исус е съществувал; (2) Бил е религиозен водач; (3) Последователите Му публично да прогласявали възкресението на Исус. Очевидно тези сведения ни помагат да надзърнем в миналото и да се уверим, че смъртта на Исус Христос е била добре познато събитие, а истината за възкресението Му се разпространява от вярващите из целия гръкоримски свят.
Историческа обстановка – сведения от Библията
Един лекар и историк на име Лука предоставя допълнително детайли относно това, как вярата в Христос се е разпространявала в древния свят. Ето два цитата от неговата книга Деяния на апостолите, писана през 63 г. сл. Хр.:
„Свещениците, началникът на храмовата стража и садукеите дойдоха при тях [т.е. при Петър и Йоан], възмутени за това, че те поучаваха народа и проповядваха в Името на Исус възкресението от мъртвите. И те сложиха ръце на тях и ги поставиха под стража… И като гледаха дързостта на Петър и Йоан и бяха вече забелязали, че са неучени и необразовани хора, се чудеха и познаха, че са били с Исус… И се съвещаваха помежду си: Какво да направим на тези хора? На всички ерусалимски жители е известно, че бележито знамение стана чрез тях, и не можем да го отречем…“
– Деяния на апостолите 4:1-16„Първосвещеникът и всички, които бяха с него, а именно сектата на садукеите, станаха и се изпълниха със завист, сложиха ръце на апостолите и ги хвърлиха в общата тъмница… И като чуха това, се късаха от яд и възнамеряваха да ги убият… И като повикаха апостолите и ги биха, им заповядаха да не говорят в Името на Исус и ги пуснаха…“
– Деяния на апостолите 5:17-40
Можем да видим, че тогавашните водачи са полагали всячески усилия да прекратят тази нова вяра. Първоначалните вълнения се случват в Ерусалим – същото място, където само няколко седмици по-рано Исус е бил екзекутиран публично и погребан.
Въз основа на подобни исторически сведения можем да разглеждаме възкресението на Исус, претегляйки възможните алтернативи и преценявайки коя от тях звучи най-смислено, без да изхождаме от предварителна презумпция на вяра за свръхестественото възкресение.
Тялото и гробницата на Исус
По отношение на трупа на Исус Христос има само две възможни алтернативи. Или в неделната сутрин гробницата е била празна, или тялото все още е било в нея. Други варианти не може да има.
Да предположим, че трупът е останал в гроба. Ако разгледаме наличните исторически сведения за последователността на събитията обаче, бързо ще достигнем до трудности. Защо римските и юдейските власти в Ерусалим са положили толкова много усилия да потушат приказките за възкресението? Нали тялото е било в гробницата успоредно с публичните прокламации на учениците, че Христос е възкръснал? Ако то е било там, тогава властите просто са можели да го извадят и да го покажат по улиците пред очите на всички! По този начин са щели да дискредитират прохождащото движение още в зародиш, без да се налага да хвърлят християните в затвор, да ги измъчват и да ги превръщат в мъченици. Освен това, замислете се. По това време в Ерусалим вече хиляди хора са повярвали във физическото възкресение на Исус.
Ако самият аз тогава се намирах сред множествата и слушах проповедите на апостол Петър, чудейки се дали да се доверя на невероятните му твърдения (в крайна сметка те водят до гонения), сигурно щях да отида лично до мястото, където са Го погребали. Щях със собствените си очи да проверя дали трупът все още е на мястото си. И ако тялото на Исус се окажеше вътре в гробницата, тогава цялото движение изобщо нямаше да се разгърне. Как щяха въобще да натрупват нови последователи при толкова враждебна среда и толкова инкриминиращи контра свидетелства? И така, ако тялото на Исус Христос бе останало вътре в гробницата, това мигновено щеше да доведе абсурдни неща. В такава теза няма логика.
Дали пък учениците не са откраднали трупа?
Разбира се, съществуват и други възможни обяснения за опразнената гробница. Всяко алтернативно предположение обаче следва да вземе предвид следното: римския печат върху гроба; римските войници, които неотлъчно го охраняват; грамадният и изключително тежък камък, с който е залостен входът; всичките 40 килограма балсам, с които е плътно намазано тялото. Списъкът продължава още. Мястото не ни позволява тук да изброим всички фактори и сценарии, обясняващи липсващото тяло. Най-разпространената версия обаче е твърдението, че самите ученици на Христос са откраднали трупа от гробницата, скрили са го някъде и после са се захванали да разпространяват тази масова заблуда.
Подобен сценарий не взема предвид по какъв начин унилите и умърлушени последователи на Исус, които два дена по-рано са се разбягали от страх за живота, сега изведнъж са се прегрупирали, стъкмили са план да отмъкнат тялото и някак си са се справили с обучените римски гвардейци. После са счупили печата на властите, преместили са масивната канара пред входа и са офейкали с балсамирания труп – и то без да дадат нито една жертва (всички те стават публични свидетели години наред). Нека да допуснем, че по някакъв начин са успели да изпълнят целия този заговор, а след това са се пръснали по цял свят, изграждайки основана на манипулации и измами религия. Мнозина днес смятат, че онези първи Христови ученици са били мотивирани от амбиция да прогласяват братство и любов между хората. Ала погледнете още веднъж описанията на доктор Лука и Йосиф Флавий, и ще основният спорен момент в тяхната вест е това, че апостолите поучават хората и прогласяват чрез Исус възкресение от мъртвите. Ето тази е водещата тема в техните проповеди и писания. Забележете например как апостол Павел в свое писмо от 57 г. сл. Хр. подчертава важността на Възкресението:
„Първо ви предадох онова, което и приех, че Христос умря за греховете ни… че беше погребан; че беше възкресен на третия ден… че се яви на Петър, а после и на дванайсетте… Ако Христос не е бил възкресен, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра… Ако само в този живот се надяваме на Христос, то от всички човеци ние сме най-много за съжаление… Ако съм се борил със зверове в Ефес, какво ме ползва? Ако мъртвите не се възкресяват, „нека ядем и пием, защото утре ще умрем“…“
– I Коринтяни 15:3-32
Очевидно последователите на Исус поставят Неговото възкресение в центъра на цялото си движение. Представете си, че това основно тяхно учение е било лъжа – че самите ученици са откраднали тялото, за да не бъдат изобличени, в случай че някой го извади на показ. С подобен заговор сигурно са щели да подведат околните, но самите те помежду си са щели да знаят, че проповядват, пишат и съчиняват лъжи и измами. С времето обаче те буквално дават живота си за тази мисия. Защо биха се жертвали по такъв начин, ако знаеха, че основата на проповедите им е фалшификация? Хората дават живота си за дадена кауза, ако убедено вярват, че си струва да воюват за нея, или ако по някакъв начин тя ги облагодетелства. Ако тези ученици бяха отмъкнали трупа и го бяха скрили някъде, тогава са щели да са напълно наясно колко мащабна е тази лъжа. Вижте обаче как самите те разказват какво им е коствало да разпространяват вестта за Христовото възкресение – и се запитайте дали бихте били готови да платите толкова висока цена заради някаква лъжа:
Угнетявани сме отвсякъде… в недоумение сме… гонени сме… поваляни сме… Винаги носим в тялото си убиването на Господ Исус… Предавани сме на смърт… Смъртта действа в нас… Външният човек тлее… Стенем обременени… в скърби, в нужди, в утеснения… наказвани… наскърбени… сиромаси… нищо нямаме…
Бил съм в повече трудове, още повече в тъмници, в безброй бичувания, много пъти и на смърт. Пет пъти юдеите ми удариха по 39 удара; три пъти бях бит с тояги, веднъж ме биха с камъни, три пъти съм претърпял корабокрушение… Много пъти съм бил и… в опасност от реки… от разбойници… от съотечественици… от езичници, в опасност в град… в пустиня, по море, между лъжебратя; в труд и мъка, много пъти в неспане, в глад и жажда, много пъти в неядене, в студ и в голота… Кой изнемощява, без да изнемощявам и аз?
– II Коринтяни 4:8–6:10; 11:24-29
Колкото повече се замислям за безкомпромисния героизъм в живота на онези първи християни (нито един от тях не се отмята от думите си, „признавайки“ за измамата), толкова по-невъзможно ми се струва да не са вярвали искрено в това, което говорят. Ако обаче са вярвали в истинността на тези факти, значи няма как да са откраднали и скрили тялото на Христос. Един известен криминолог и юрист, обучавал студенти в Харвард как да разпознават слабостите в свидетелски показания, изтъква следното по отношение на Христовите ученици:
„Хрониките на военното дело едва ли могат да посочат друг пример с такова героично постоянство, издръжливост и самоотвержена смелост. Християните са имали всякакви мотиви да преценят основанията за своята вяра и свидетелствата на великите факти и истини, които са проповядвали.“
– Greenleaf, An examination of the Testimony of the Four Evangelists by the Rules of Evidence Administered in the Courts of Justice (1874, p.29)
Многозначително в тази връзка е също така и мълчанието на техните противници – както сред евреите, така и сред римляните. Никой от враговете на християните не полага каквито и да е усилия да разкаже „реалната“ история или да уличи учениците в лъжа. По този повод д-р Монтгомъри пише следното:
„Така се подчертава достоверността на свидетелството в полза на Христовото възкресение, което едновременно се представя в синагогите – тоест между самите зъби на опозицията, посред враждебно настроени противници, които със сигурност биха унищожили този случай… ако фактите говореха друго.“
– Montgomery, Legal reasoning and Christian Apologetics (1975, pp. 88-89)
Не ни достига мястото тук да вземем предвид всички измерения на този въпрос. Обаче неукротимата дързост на учениците и мълчанието на техните недобронамерени и враждебно настроени съвременници показва недвусмислено, че има категорични аргументи в полза на възкресението на Христос. Тази тема си струва да се обмисли с най-голяма сериозност. Един от начините е да я разгледате в нейния библейски контекст. Прекрасна изходна позиция са знаменията на Авраам и Мойсей. Въпреки че тези хора са живели стотици години преди Исус, животът им съдържа пророчески предсказания за смъртта и възкресението Му.