В нашето съвременно, образовано време понякога се чудим дали традиционните вярвания, особено тези за Библията, са просто остарели суеверия. Библията разказва за много невероятни чудеса. Но вероятно историята за възкресението на Исус Христос от мъртвите след разпятието му от Разпети петък и Първите плодове изглежда най-неправдоподобна.
Джон Сингълтън Копли , PD-US-изтекъл , чрез Wikimedia Commons
Има ли някакви логични доказателства, за да се приеме сериозно този разказ за възкресението на Исус от мъртвите? Изненадващо за мнозина, може да се представи силен аргумент, че възкресението на Исус действително се е случило. И това произтича от аргумент, основан на исторически данни. Той се основава на доказателства и разум, а не на религиозни вярвания.
Този въпрос си струва да се проучивнимателно тъй като той пряко засяга нашия собствен живот. В края на краищата, всички ние ще умрем, независимо колко пари, образование, здраве и други цели постигаме в живота . Ако Исус е победил смъртта, тогава това ни дава истинска надежда пред лицето на нашата собствена наближаваща смърт. Нека разгледаме основните исторически данни и доказателствата за неговото възкресение.
Фактът, че Исус е съществувал и умрял публично е променил хода на историята, е сигурен. Не е нужно да се обръщаме към Библията, за да потвърдим това. Светската история записва няколко споменавания на Исус и влиянието, което е оказал върху света по негово време.
Нека разгледаме две.
Тацит: Историческа препратка към Исус
Римският управител и историк Тацит споменава Исус, когато записва как римският император Нерон екзекутира християни от I век (през 65 г. сл. Хр.). Нерон обвинява християните за опожаряването на Рим и след това започва кампания за унищожение срещу тях. Ето какво пише Тацит през 112 г. сл. Хр.:
„Нерон… наказвал с най-изящни мъчения хората, обикновено наричани християни, които били мразени заради зверствата си. Христос, основателят на името, бил убит от Понтий Пилат, прокуратор на Юдея по време на управлението на Тиберий; но пагубното суеверие, потискано за известно време, избухнало отново не само в Юдея, откъдето произлизало злодеянието, но и в град Рим.“Тацит. Анали XV. 44
Тацит потвърждава, че:
- Исус е бил историческа личност;
- Той е екзекутиран от Понтий Пилат;
- Към 65 г. сл. Хр. (по времето на Нерон) християнската вяра се е разпространила из Средиземноморието от Юдея до Рим. При това с такава сила, че римският император е почувствал, че трябва да се справи с нея.
Обърнете внимание, че Тацит казва тези неща като враждебен свидетел. Знаем това, защото той нарича движението, което Исус е започнал, „зло суеверие“. Той му се противопоставя, но не отрича неговата историчност.
Йосиф Флавий: Историческа препратка към Исус
Йосиф Флавий е еврейски военен водач/историк от първи век сл. Хр., писал до римляните. Той обобщава историята на евреите от тяхното начало до неговото време. Правейки това, той обхваща и времето и кариерата на Исус със следните думи:
„По това време имаше един мъдър човек… Иисус… добър и… добродетелен. И много хора от юдеите и другите народи станаха негови ученици. Пилат Го осъди на разпятие и смърт. И онези, които станаха негови ученици, не изоставиха учението му. Те разказаха, че им се е явил три дни след разпятието Си и че е жив.“Йосиф Флавий. 90 г. сл. Хр.Антикиxviii. 33
Йосиф Флавий потвърждава, че:
- Исус е съществувал,
- Той беше религиозен учител,
- Неговите ученици публично провъзгласили възкресението на Исус от мъртвите.
Така че от тези погледи назад в миналото изглежда, че смъртта на Исус е била добре известно събитие. Освен това, учениците му публично са налагали твърдението за неговото възкресение на гръко-римския свят.
Исторически контекст от Библията
Лука, лекар и историк, предоставя допълнителни подробности за това как тази вяра се е разпространила в древния свят. Ето неговия откъс от книгата Деяния на апостолите в Библията:
These verses need abridging
Докато те говореха към народа, към тях пристъпиха свещениците, началникът на храмовата стража и садукеите. 2 Ядосани, че те поучават народа и проповядват чрез Иисус възкресение от мъртвите, 3 заловиха ги и ги задържаха до сутринта, тъй като вече се беше свечерило. 4 А мнозина от онези, които слушаха проповедта, повярваха; и броят на мъжете стигна до пет хиляди.
5 На другия ден в Йерусалим се събраха техните първенци, стареи и книжници – 6 първосвещеникът Ана, Каяфа, Йоан, Александър и всички, които бяха от първосвещенически род. 7 Те ги изправиха в средата и ги разпитваха: „С каква сила или в чие име сторихте това?“ 8 Тогава Петър, изпълнен със Светия Дух, им рече: „Първенци на народа и стареи на Израил! 9 Ако ние днес сме на разпит заради благодеяние към немощен човек – как той е изцелен, 10 то нека всички вие и целият народ на Израил знае, че чрез името на Иисус Христос, Назорея, Когото вие разпънахте, но Когото Бог възкреси от мъртвите – чрез Него този стои пред вас здрав. 11 Този е камъкът, който, пренебрегнат от вас, зидарите, стана глава на ъгъла. 12 И чрез никого другиго няма спасение; защото под небето няма друго име, дадено на хората, чрез което трябва да се спасим.“
13 И се чудеха, като виждаха смелостта на Петър и Йоан, защото разбраха, че са безкнижни и прости хора. Пък и добре знаеха, че те бяха с Иисус, 14 но като виждаха изцеления човек да стои с тях, нямаха какво да възразят. 15 Заповядаха им да излязат извън синедриона и започнаха да се съвещават помежду си, 16 казвайки: „Какво да правим с тези хора? Защото на всички, които живеят в Йерусалим, е известно, че наистина чудо стана чрез тях и ние не можем да отречем това.
Деяния 4:1-16
17 Тогава първосвещеникът и всички с него, които принадлежаха към садукейската ерес, станаха, изпълнени със завист, 18 заловиха апостолите и ги хвърлиха в общата тъмница. 19 Но през нощта Господен ангел отвори вратата на тъмницата, изведе ги и рече: 20 „Идете, застанете в храма и проповядвайте на народа всичко за този нов живот.“ 21 Те се вслушаха и на разсъмване влязоха в храма да поучават. А първосвещеникът и тези, които бяха с него, като дойдоха, свикаха синедриона и всички стареи на израилтяните и изпратиха в тъмницата да доведат апостолите. 22 Слугите отидоха, но не ги намериха в затвора; и като се върнаха, съобщиха: 23 „Намерихме тъмницата заключена най-грижливо и стражата да стои вън пред вратата. Но като отворихме, не намерихме никого вътре.“ 24 Когато чуха тези думи, първосвещеникът, началникът на храмовата стража и другите първосвещеници недоумяваха какво е станало с апостолите. 25 Но някой дойде и им съобщи: „Ето мъжете, които затворихте в тъмницата, стоят в храма и поучават народа.“ 26 Тогава началникът отиде със стражите и ги доведе, но без насилие, защото се бояха да не бъдат избити с камъни от народа.
27 Като ги доведоха, изправиха ги в синедриона. И първосвещеникът ги попита: 28 „Не ви ли забранихме строго да поучавате в името на този Човек? А ето изпълнихте Йерусалим с вашето учение и искате кръвта Му да падне върху нас.“ 29 Петър и апостолите отговориха: „Трябва да се покоряваме повече на Бога, отколкото на човек. 30 Бог на прадедите ни възкреси Иисус, Когото вие умъртвихте, като Го приковахте на дърво. 31 Бог с десницата Си Го въздигна за Предводител и Спасител, за да даде на Израил покаяние и прошка на греховете. 32 За тези събития сме Му свидетели ние и Светият Дух, Когото Бог даде на онези, които Му се покоряват.“
33 Като чуха това, обзе ги ярост и замислиха да ги убият.
34 Но в синедриона стана един фарисей на име Гамалиил, законоучител, уважаван от целия народ, и заповяда да изведат за кратко време апостолите. 35 А на останалите каза: „Израилтяни, внимавайте какво ще направите с тези хора. 36 Защото преди време се появи Тевда, който представяше себе си за велик човек, и към него се присъединиха около четиристотин души. Но той бе убит и всички, които го бяха последвали, се разпръснаха и изчезнаха. 37 След него, когато беше преброяването, се появи Юда Галилееца и увлече след себе си доста народ. Но и той загина, и всички, които го бяха последвали, се разпиляха. 38 И сега ви казвам: оставете тези хора и ги пуснете! Защото ако това намерение или това дело е човешко, ще се разруши; 39 ако ли пък е от Бога, вие не можете да го разрушите. Затова се пазете да не се окажете и богоборци!“ 40 Те го послушаха, повикаха апостолите, биха ги и им заповядаха да не проповядват в името на Иисус. И тогава ги пуснаха.
Деяния 5:17-40
Виждаме, че властите са положили големи усилия, за да спрат това ново вярване. Тези първоначални противоречия и преследвания са се случили в Йерусалим. Това е същият град, където само няколко седмици по-рано Исус е бил публично екзекутиран и погребан.
От тези исторически данни можем да изследваме възкресението, като претеглим всички възможни алтернативи. След това можем да решим коя е най-логична. Не е нужно да предосъждаме чрез „вяра“ каквото и да е свръхестествено възкресение.
Тялото на Исус и гробът
Имаме само две алтернативи относно тялото на разпнатия и мъртъв Исус. Или гробницата е била празна в онази великденска неделна сутрин, или все още е съдържала тялото му. Няма други възможности.
Да предположим, че тялото му е останало в гробницата. Като размишляваме върху разиграващите се исторически събития обаче, бързо възникват трудности.
Защо римските и еврейските водачи в Йерусалим биха предприели такива крайни мерки, за да спрат историите за възкресение, ако тялото все още е в гробницата?
Всички исторически източници, които проучихме, показват враждебност от страна на властите към тезата за възкресението. И все пак тази гробница се намираше точно до публичното оповестявяне на учениците за възкресението му от мъртвите в Йерусалим! Ако тялото на Исус все още беше в гробницата, за властите щеше да е лесно да го покажат пред всички. Това би дискредитирало зараждащото се движение, без да се налага да ги затварят, измъчват и накрая да ги убиват мъченици.
Помислете по-нататък, хиляди хора бяха обърнати да вярват във физическото възкресение на Исус в Йерусалим по това време. Представете си, че бяхте един от онези в тълпата, които слушаха Петър, чудейки се дали невероятното му послание е правдоподобно. (В края на краищата, то дойде с презследване). Не бихте ли поне си взели обедната почивка, за да отидете до гробницата и сами да видите дали тялото е все още там?
Ако тялото на Христос все още беше в гробницата, това движение нямаше да спечели последователи в такава враждебна среда с толкова уличаващи контрадоказателства .
Така че, оставането на тялото на Христос в гробницата води до абсурди. Няма смисъл.
Учениците ли откраднаха тялото?
Разбира се, има и други възможни обяснения за празна гробница, освен възкресението. Всяко обяснение за изчезването на тялото обаче, трябва да вземе предвид и тези подробности: римският печат върху гробницата, римският патрул, охраняващ гробницата, големият (1-2 тона) камък, покриващ входа на гробницата, и 40-те кг балсамиращо вещество върху тялото. Списъкът е безкраен. Мястото не ни позволява да разгледаме всички фактори и сценарии, за да обясним изчезналото тяло. Но най-обмисляното обяснение винаги е било, че самите ученици са откраднали тялото от гробницата. След това са го скрили някъде и са успели да подведат другите.
Да предположим следния сценарий. В името на спора, да избегнем някои от трудностите при обяснението, как обезкуражената група ученици, които избягали, за да спасят живота си при ареста му, са могли да се прегрупират и да измислят план за кражба на тялото. Три дни след като избягали при ареста му, те планирали и извършили най-дръзка командосна акция. Те напълно надхитрили римската стража. След това счупили печата, преместили масивната скала и избягали с балсамираното тяло. Всичко това без никакви жертви (тъй като всички останали живи, за да станат невредими публични свидетели скоро след това). Да предположим, че са успели да се справят с това и след това са стъпили на световната сцена, за да започнат нова вяра, основана на тяхната измама.
Мотивацията на учениците: Тяхната вяра във възкресението
Много от нас днес смятат, че това, което е мотивирало учениците, е била нуждата да провъзгласяват братство и любов между хората. Но погледнете назад към разказа както на Лука, така и на Йосиф Флавий. Ще забележите, че спорният въпрос е бил „апостолите поучаваха народа и провъзгласяваха в Исус възкресението на мъртвите“. Тази тема е от първостепенно значение в техните писания. Обърнете внимание как Павел, друг апостол, оценява важността на възкресението на Исус:
3 Предадох ви главно онова, което съм и приел: че Христос умря заради нашите грехове според Писанията; 4 че беше погребан и че възкръсна на третия ден според Писанията; 5 и че се яви на Кифа, после на дванадесетте; 6 после се яви на повече от петстотин братя едновременно, от които повечето са живи досега, а някои починаха; 7 после се яви на Яков, сетне – на всички апостоли, 8 а като на последен от всички се яви и на мене като на изтърсак. 9 Защото аз съм най-малкият от апостолите, дори не съм достоен да се нарека апостол, понеже гоних Божията църква. 10 Но с Божията благодат съм това, което съм, и Неговата благодат не ми беше дадена напразно, защото аз се потрудих повече от всички тях – но не аз, а Божията благодат, която е с мене. 11 И така, било аз, било те – така проповядваме и вие така повярвахте.
12 Ако обаче за Христос се проповядва, че е възкръснал от мъртвите, как някои между вас казват, че нямало възкресение на мъртви? 13 Но ако няма възкресение на мъртви, то и Христос не е възкръснал. 14 А щом Христос не е възкръснал, значи е напразна нашата проповед, напразна е и вашата вяра. 15 При това се оказваме и лъжесвидетели против Бога, защото свидетелствахме, че Бог е възкресил Христос, Когото не е възкресявал, ако наистина мъртви не възкръсват. 16 Защото, ако мъртви не възкръсват, то и Христос не е възкръснал. 17 Ако пък Христос не е възкръснал, напразна е вярата ви: вие още сте си в греховете. 18 Следователно и умрелите с вяра в Христос са загубени. 19 Ако само за през този живот се надяваме на Христос, ние сме най-жалките от всички хора.
20 Но ето Христос възкръсна от мъртвите и стана начало на възкресението за умрелите. 21 Защото както смъртта дойде чрез човека, така и възкресението от мъртвите дойде чрез Човека. 22 И както заради Адам всички умират, така и заради Христос всички ще оживеят, 23 но всеки по своя ред: началото беше Христос, после, при Неговото пришествие, ще възкръснат онези, които са Христови; 24 след това ще дойде краят, когато Той предаде царството на Бога, Своя Отец, когато унищожи всяко началство, всяка власт и сила. 25 Защото Христос трябва да царува, докато покори всички врагове под нозете Си. 26 Последният враг, който ще бъде унищожен, е смъртта. 27 Защото е казано: „Покорил си всичко под нозете му.“ А когато казва „всичко е покорено“, очевидно не включва Онзи, Който Му е подчинил всичко. 28 Когато пък Му бъде подчинено всичко, тогава и Сам Синът ще се подчини на Онзи, Който Му е подчинил всичко, за да бъде Бог всичко за всички.
29 Иначе какво ще направят онези, които се кръщават заради възкресението на мъртвите, ако мъртви изобщо не възкръсват? Защо ли се и кръщават заради възкресението на мъртвите? 30 А защо ли и ние се излагаме на опасност всеки час? 31 Всеки ден срещам смъртта – свидетелство ми е вашата похвала[a], която имам чрез Иисус Христос, нашия Господ. 32 Ако аз, по човешки казано, се борих със зверове в Ефес, то каква ми е ползата? Щом мъртви не възкръсват, тогава да ядем и да пием, понеже утре ще умрем!
Първо Коринтяни 15:3-32 (57 г. сл. Хр.)
Кой би умрял за нещо, което знае, че е лъжа?
Ясно е, че учениците поставиха важността на възкресението на Исус и свидетелството си за него като централни в своето послание. Да предположим, че това наистина е било невярно. Учениците наистина бяха откраднали тялото от гробницата, така че контрадоказателствата срещу тяхното послание не можеха да ги разобличат. Тогава те може би успешно щяха да заблудят света. Но самите те, в сърцата и умовете си, щяха да знаят, че това, което проповядват, пишат и създават големи промени, е невярно. И все пак те дадоха живота си (буквално) за тази мисия. Защо биха го направили – АКО знаеха, че основата за това е невярна?
Хората се отдават на каузи, защото вярват в каузата, за която се борят. Или пък го правят, защото очакват някаква полза от нея. Ако учениците бяха откраднали и скрили тялото, те от всички хора щяха да знаят, че възкресението е лъжливо. Помислете от собствените им думи каква цена са платили учениците за разпространението на тяхното послание. Запитайте се дали бихте платили такава лична цена за кауза, за която знаете, че е лъжлива:
Личната цена, платена от учениците
24 Юдеите пет пъти ми удариха по четиридесет удара без един. 25 Три пъти ме биха с тояги, веднъж – с камъни, три пъти претърпях корабокрушение, денонощие прекарах в открито море. 26 Много пъти съм пътувал: преминавал съм опасни реки, бил съм в опасност от разбойници, в опасност от сънародници, в опасност от езичници, в опасност по градове, в опасност по безлюдни места, в опасност по море, в опасност от лъжебратя, 27 в труд и мъка, често в безсъница, в глад и жажда, често без храна, в студ и без дрехи. 28 Освен всичко друго, прибавяха се и всекидневните нападки против мене и грижите за всички църкви. 29 Когато някой изнемогва, изнемогвам и аз. Когато някой изпада в съблазън, като че ли се пека на огън.
Второ Коринтяни 11:24-29
Героичната смелост на учениците – Те сигурно са го повярвали
Колкото повече обмислям техния непоколебим героизъм през десетилетията на страдания и преследвания, толкова повече ми се струва невъзможно те да не са вярвали искрено в посланието си. Нито един ученик не се пречупи в горчивия край и не „призна“, за да избегне екзекуцията. Никой от тях не е спечелил никаква светска изгода от посланията си, като богатство, власт и лесен живот. Фактът, че всички те са могли толкова непоколебимо и публично да поддържат посланието си толкова дълго, показва, че са му вярвали. Те са го приемали за неоспоримо убеждение. Но ако са му вярвали, със сигурност не биха могли да откраднат и да се отърват от тялото на Исус. Известен адвокат по наказателно право, който е преподавал на студенти по право в Харвард как да търсят слабости в свидетелите, е казал следното за учениците:
„Аналите на военните действия едва ли дават пример за подобно героично постоянство, търпение и непоколебима смелост. Те са имали всички възможни мотиви да преразгледат внимателно основанията на своята вяра и доказателствата за великите факти и истини, които са твърдяли.“Грийнлийф. 1874. Разглеждане на показанията на четиримата евангелисти съгласно Правилата за доказване, прилагани в съдилищата. стр. 29
… Сравнение с историческото мълчание на управляващите
С това е свързано и мълчанието на властите – еврейски и римски. Тези враждебно настроени свидетели никога не са се опитали сериозно да разкажат „истинската“ история или да покажат как учениците са грешали. Както заявява д-р Монтгомъри,
„Това подчертава надеждността на свидетелството за Христовото възкресение, което е било представено едновременно в синагогите – въпреки ожесточената опозиция, сред враждебно настроени разпитващи, които със сигурност биха унищожили случая… ако фактите бяха други.“Монтгомъри, 1975. Правни разсъждения и християнска апологетика. стр. 88-89
Нямаме място да разгледаме всеки аспект на този въпрос. Непоколебимата смелост на учениците и мълчанието на враждебно настроените тогава власти говорят много, че има основания за възкръсване на Христос. Струва си да се направи сериозно и задълбочено проучване. Един от начините да се направи това е да се разбере в библейския контекст. Чудесно начало са знаменията на Авраам, както и на Моисей. Въпреки, че са живели повече от хиляда години преди Исус, те пророчески са предсказали смъртта и възкресението му. Исая също е пророкувал възкресението 750 години преди то да се случи.