Евреите са един от най-древните народи на земята. Историята им е описана както в Библията, археологията, така и от различни историци извън Библията. Днес разполагаме с повече факти за тяхната история, отколкото за която и да е друга нация. С нейна помощ ще обобщим историята им. За да можем да проследим по-лесно историята на израилтяните (старозаветната дума за еврейския народ), ще използваме времеви линии.
Авраам: началото на еврейското родословно дърво
Хрониката започва с Авраам. Бог обеща, че чрез него Бог ще благослови всички народи. След това Бог го изпитал със символичното жертвоприношение на сина му Исаак. Това беше знак, който сочи към Исус, маркирайки бъдещото място на неговата жертва. Тогава Бог нарече сина на Исаак Израел. Със зелено е отбелязано как потомците на Исаак стават роби в Египет. Този период започва с Йосиф, син на Израел (генеалогията беше Авраам -> Исаак -> Израел (известен също като Яков) -> Йосиф). Той израилтяните до Египет, където впоследствие ще бъдат поробени.
Мойсей: израилтяните стават народ под Бога
Мойсей извежда израилтяните от Египет чрез пасхалните чума, която унишожила Египет и позволила на изралтяните да се върнат от Египет в земята на Израел. Преди да умре, Мойсей прогласява благословения и проклятия за израилтяните (където хрониката преминава от зелено към жълто). Той им казва, че ако се покоряват на Бога, ще получават благословения, но ако нарушават разпоредбите Му, ще получават проклятия. От този момент насетне юдеите ще бъдат съпътствани навсякъде от тези благословения и проклятия.
Стотици години израилтяните живеят в своята земя без да имат собствен цар, нито столицата Ерусалим. С идването на цар Давид около 1000 г. пр. Хр. обаче това се променя.
Давид установява царска династия в Ерусалим
Давид завладява Ерусалим и го превръща в своя столица. Той получава обещание за един бъдещ „Христос“ и от този момент насетне евреите очакват Христос. Неговият син Соломон, богат и популярен го наследява и построява Първия еврейски храм в Ерусалим на планината Мория . Потомците на цар Давид управляват страната през следващите 400 години. Това са славните години на еврейската нация, това са обещаните благословения. Те са могъщ народ, имат развито общество, култура и Храм.Този период е отбелязан в светло синьо (1000-600 г. пр. Хр.).
Старият завет също така обаче описва нарастващата им поквара през това време. Редица пророци през този период предупреждават израилтяните, че изказаните от Мойсей проклятия ще ги сполетят, ако те не се покаят. Народът обаче многократно пренебрегва тези предупреждения. По това време израелтяните се разделят на две кралства. Северното кралство на Израел или Ефрем и южното кралство на Юда. Това е както днешна Корея – един народ разделен на две държави – Северна и Южна Корея.
Първото изгнание на юдеите във Вавилон
В крайна сметка около 600 г. пр. Хр. проклятията се сбъдват. Могъщият вавилонски цар Навуходоносор се появява досущ както Мойсей е пророкувал за това девет века по-рано в следното проклятие:
49 Господ ще прати против тебе народ отдалеч, от края на земята; като орел ще се спусне народ, чийто език ти не разбираш, 50 свиреп народ, който нито стар ще почита, нито млад ще пожали. 51 Той ще яде плода на добитъка и плода на земята ти, докато те унищожи, защото няма да ти остави нито жито, нито вино, нито елей, нито телетата ти, нито агнетата ти, докато не те погуби. 52 И ще те подложи на обсада във всичките ти градове, докато по цялата земя рухнат високите ти и укрепени стени, на които си се уповавал; ще те подложи на обсада във всичките ти градове по цялата земя, която Господ, твоят Бог, ти даде,
Второзаконие 28:49-52
Навуходоносор завладява Ерусалим, изгаря го до основи и унищожава построения по-рано от Соломон храм. След това отвежда израилтяните като пленници във Вавилон. Така се изпълнява предсказанието на Мойсей:
63 И както Господ се радваше, когато ви правеше добро и ви умножаваше, така ще се радва Господ, когато ви погубва и изтребва; и вие ще бъдете изгонени от страната, в която отивате, за да я завладеете.
64 Господ ще те разпръсне сред всички народи – от единия край на света до другия край на света; и там ще служиш на други богове, които нито ти, нито предците ти са познавали – богове от дърво и камък.
Второзаконие 28:63-64
И така, през следващите 70 години (показани в червено) израилтяните живеят като заточеници извън земята, която Бог е обещал на Авраам и потомците му. Терминът евреи започва през този период и се отнася до най-висшето им племе Юда.
Завръщане от плен по време на персийците
След изгнанието им, персийският цар Кир завладява Вавилон и се превръща в най-могъщия управител в древния свят. Той позволява на израилтяните да се завърнат в земята си.
Страната им обаче няма независимост, те са просто една от провинциите в Персийската империя. Това продължава през следващите 200 години, изобразено в розово на схемата. През този период евреите успяват да съградя наново своя храм (познат като Втория храм), както и град Ерусалим. Въпреки, че персите позволили на евреите да се завърнат в земята на Израел, много от тях останали в изгнание.
Периодът на гърците
По-късно Александър Велики завладява Персийската империя и превръща израилтяните в гръцка провинция през следващите 200 години. На схемата това е онагледено в тъмно син цвят.
Периодът на римляните
След време римляните надвиват гръцката империя и се превръщат в основен доминиращ фактор. Израилтяните отново са провинция в рамките на голяма империя, показано в светло жълто на схемата. Именно по това време се появява и Исус. Това обяснява защо в евангелията присъстват римски войници. По това време римляните управляват над юдеите в Обещаната земя.
Второто изгнаничество на юдеите
От времето на вавилонците (586 г. пр. Хр.) евреите, не са имали независимост. Редица други империи са ги управлявали. Евреите негодували срещу това и се разбунтували срещу римското владичество. Римските войски обаче смазват бунта и унищожават Ерусалим (70 г. сл. Хр.), изгаряйки Втория храм до основи. След това депортирали юдеите като роби из цялата Римска империя. Това е второто изгнаничество на еврейския народ. И тъй като Римската империя е огромна, на практика те са разпръснати из целия тогава познат свят.
Ето по този начин живеят евреите през следващите 2000 години – пръснати по чужди земи, където никой не ги иска. През тези времена те са подложени на редица гонения. Особено осезаемо става това в християнска Европа. От Испания, през Западна Европа, та чак до Русия евреите постоянно са с риск за живота. Евреите емигрирали в Индия и Кайфън, Китай, за да избягнат от тези преследвания. Проклятията на Мойсей, изречени 1500 години преди Христос, с изключителна точност описват техния живот.
65 Но и сред тези народи няма да намериш покой, нито ще има къде кракът ти да стъпи за отмора; там Господ ще направи сърцето ти боязливо, очите ти угаснали, а душата ти отчаяна.
Второзаконие 28:65
Проклятията срещу израилтяните са дадени, за да може хората да си задават въпроса:
24 Всичките, народи ще кажат: Защо направи Господ така на тая земя? Що значи яростта на тоя голям гняв?
Второзаконие 29:24
А отговорът е следният:
25 Тогава ще им думат: Защото оставиха завета на Господа Бога на бащите си, който Той направи с тях, когато ги изведе из Египетската земя, 26и отидоха та служиха на други богове и им се поклониха, богове, които не знаеха, и които Той не бе им дал 27 за това пламна яростта на Господа против тая земя, за да докара на нея всичките проклетии, които са написани в тая книга 28И Господ ги изкорени от земята им с гняв, с ярост и с голямо негодувание, и ги хвърли в друга земя където са днес.
Второзаконие 29:25-28
Схемата по-долу показва как изглежда този период от 1900 години, показан е в червен цвят.
От историята на юдеите виждате как те са имали два периода на заточение. Вторият обаче е далеч по-продължителен от първия.
Холокостът през ХХ век
Гоненията срещу евреите достигат своя връх през епохата на Хитлер, когато Нацистка Германия прави систематичен опит да унищожи всички живеещи в Европа евреи. Шест милиона евреи загубиха живота си в това, което днес познаваме като Холокост. Той почти успя, но е победен и остатък евреи оцеляват.
Съвременното възстановяване на държавата Израел
Самият факт, че след толкова стотици години все още има хора, които се идентифицират като „юдеи“, и то без да имат собствена земя, е поразителен. През този период евреите дори загубили родния си език, иврит. По този начин обаче се изпълняват последните думи на Мойсей, записани преди цели 3500 години. През 1948 г. с помощта на ООН евреите успяват по забележителен начин да възстановят съвременната държава Израел – досущ както Мойсей е предсказал преди много векове:
3 тогава Господ, твоят Бог, ще промени твоята участ, ще се смили над тебе и пак ще те събере от всички народи, между които Господ, твоят Бог, те е разпръснал. 4 Дори да бъдеш разпилян от единия до другия край на небето, и оттам ще те събере Господ, твоят Бог, и оттам ще те вземе. 5 и Господ твоят Бог ще те въведе в земята, която бащите ти притежаваха, и ти ще я притежаваш; Той ще ти струва добро, и ще те умножи повече от бащите ти..
Второзаконие 30:3-5
Евреите създадоха своята съвременна държава Израел въпреки голямата съпротива. Повечето околни държави водят войни срещу Израел – през 1948 г., през 1956 г, през 1967 г. и отново през 1973 г. Макар и съвсем малка нация, Израел неколкократно води войни срещу коалиции от по пет държави. Страната обаче не само съумява да оцелее, но и увеличава териториите си. През войната от 1967 г. евреите си връщат контрола върху Ерусалим – тяхната историческа столица отпреди три хиляди години. В резултат от възстановяването на държавата Израел и поради последиците от тези войни днес в Близкия изток продължава да тлее един от най – тежките проблеми по цялата земя.
Както Моисеи предсказа (разгледано по-подробно тук) прераждането на Израел създаде тласък за евреите да се завърнат в Израел. Според благословията на Моисей те биват „събрани” от най-„далечните” земи и доведени „обратно”. Моисей писа, че както евреите така и неевреите трябва да вземат предвид последиците.