По-рано видяхме, че Авраам придобива праведност единствено чрез вяра. Научаваме го от следното кратко изречение:
Аврам повярва в Господа. И Той му го вмени за праведност. (Битие 15:6)
Не става дума за вяра в съществуването на Бога
Помислете какво означава “да вярваш”. Мнозина смятат, че става дума за вяра, че Бог съществува. Мислим си, че Бог очаква просто да вярваме, че Него го има. Библията обаче казва нещо различно:
Ти вярваш, че има само един Бог, и добре правиш. И бесовете вярват и треперят. (Яков 2:19)
Тук Библията прибягва до сарказъм, за да ни покаже, че вярването в съществуването на Бога по никакъв начин не ни различава от дявола. Разбира се, че Авраам е вярвал в съществуването на Бога. Но тук става дума за нещо друго. Бог обещава на Авраам, че ще му подари син. Именно в това обещание Авраам трябва да реши дали да повярва – въпреки че самият той вече е над 80 години, а съпругата му е над 70 години. Той се доверява на Бога, че по някакъв начин това обещание ще бъде изпълнено. В този смисъл вярването означава доверие. Авраам е решил да се довери, че Бог ще му подари син.
Когато Авраам решава да повярва в това обещание, че ще има син, тогава Бог “му вменява” праведност. В крайна сметка Авраам получава както изпълненото обещание (син, който ще бъде родоначалник на велик народ), така и праведност.
Праведността – не по заслуги или усилия
Авраам с нищо не е заслужил праведността. Тя му се вменява. Каква е разликата между двете? Когато си заслужил дадено нещо, значи си го изработил и е твое по право. Такава е заплатата, която получаваш за труда си. Но когато нещо ти се вменява, значи е подарък. Не е заслужено, нито изработено. Просто някой ти го е дал.
Ние смятаме, че ако вършим повече добрини, отколкото злини, ако проявяваме щедрост и ако си изпълняваме задълженията, това ще ни помогне да и заслужим праведността. Авраам обаче показва, че не е така. Той просто се доверява на Божието обещание, а в замяна Бог му придава праведност.
Вярата на Авраам: той залага целия си живот на нея
Да избереш да се довериш на това обещание за син нещо просто, но никак не е лесно. Когато Бог му обещава, че ще го направи “велик народ”, Авраам вече е почти на 75 години и е оставил родната си земя, преселвайки се в Ханаан. Почти десет години са изминали от този ден, а Сара все още няма дете (да не говорим за бъдещ народ)! „Защо Бог все още не ни е дал син, след като може да го направи?“, сигурно се е питал той. Авраам се доверява на обещанието за бъдещ син именно защото вярва в Бога независимо че не разбира как точно ще се изпълни обещанието. Със сигурност не е имал отговори на повечето си въпроси.
За да се довериш на едно обещание, е необходимо активно чакане. Целият му живот сякаш е на пауза, докато той живее на палатка в очакване на изпълнението. Сигурно е щяло да му е далеч по-лесно да се върне обратно в Месопотамия (съвременен Ирак), където е живеел много години по-рано и където все още са обитавали брат му и роднините му. Животът там е бил далеч по-удобен.
Неговото доверие в обещанието се превръща в най-важното нещо в живота му – по-важно от сигурността, удобствата и благоденствието. Авраам е можел да пренебрегне това обещание, продължавайки същевременно с това да вярва в съществуването на Бога и да върши религиозните си задължения и добрите дела. В такъв случай обаче той щеше да е просто поредният религиозен човек. Никаква праведност е нямало да му бъде вменена.
Нашият пример
Останалата част от Библията възприема Авраам като пример за нас. Неговото доверие в обещанието на Бога и последвалото му вменяване на праведност е модел и за нас. Библията съдържа и други обещания, които ни дава Бог. Ние също трябва да вземем решение дали ще повярваме в тях.
Ето един пример за такова обещание:
А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии чеда, т. е. на тези, които вярват в Неговото име; които се родиха не от кръв, нито от плътско пожелание, нито от мъжко пожелание, но от Бога. (Йоан 1:12-13)
Днес ние знаем, че обещанието към Авраам е било изпълнено. Няма никакъв спор, че съвременните евреи са народ, който води началото си именно от Авраам. Ала подобно на Авраам ние също получаваме обещание, което изглежда трудно изпълнимо и повдига редица въпроси. И също като Авраам ние трябва да вземем решение дали ще се доверим на това обещание или не.
Кой плаща за праведност?
Авраам показва, че праведността се получава като дар. Когато получите подарък, от вас не се очаква да заплатите за него. Иначе не може да се нарече подарък. Плаща онзи, който ви прави подаръка. Бог, който ни вменява праведността даром, е този, който плаща за нея. По какъв начин става това? Ще видим в следващата статия.