Библията ни описва като покварени спрямо образа, който Бог ни е дал. Как се е случило това? Намираме го записано в Библията и по-конкретно в книгата Битие. Скоро след като са създадени по Божия образ първите хора (Адам и Ева) биват изпитани чрез възможността да направят избор. Библията описва техния разговор с една „змия“. Винаги се е считало, че тази „змия“ е Сатана –същество, което е духовен враг на Бога. В Библията, когато Сатана говори, обикновено го прави чрез някого. В този случай говори чрез думите на една змия:
А змията беше най-хитра от всички полски животни, които ГОСПОД Бог беше създал. И тя каза на жената: „Истина ли каза Бог да не ядете от никое дърво в градината?“
Жената каза на змията: „От плода на дърветата в градината можем да ядем, но от плода на дървото, което е сред градината, Бог каза: Да не ядете от него и да не се докоснете до него, за да не умрете.“
А змията каза на жената: „Никак няма да умрете! Но Бог знае, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога – да познавате доброто и злото.“
И жената видя, че дървото беше добро за храна и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, и взе от плода му и яде, даде и на мъжа си да яде с нея, и той също яде. Тогава се отвориха очите и на двамата, и те познаха, че са голи. И съшиха смокинови листа, та си направиха препаски (Битие 3:1-7).
Изборът (и изкушението) пред хората е „да бъдат като Бога“. Дотогава те са Му се доверявали за всичко, но сега имат възможността да станат „като Бога“ – да вярват в себе си и сами да си бъдат богове.
След като избират да бъдат независими, те веднага се променят. Започват да изпитват срам и се опитват да прикрият постъпката си. Когато Бог иска обяснение от Адам, той хвърля вината върху Ева (както и върху Бога, който я е създал). Ева на свой ред обвинява змията. Никой не поема отговорност за постъпките си.
Това, което започва в онзи ден, продължава и днес. Всички ние сме наследили тази непокорна същност. Някой хора разбират Библията неправилно, като мислят, че ние сме виновни за лошия избор на Адам. Виновен е Адам, но всички хора след него живеят с последствията от неговото решение. Всички сме наследили от Адам същото бунтовно естество. Може и да не желаем да бъдем богове над цялата вселена, но ни се иска поне да бъдем богът в собственото си обкръжение и да живеем независимо от Твореца.
Това до голяма степен обяснява човешкото поведение. Ние заключваме вратите си, имаме нужда от полиция и всеки си има парола за компютъра – иначе щяхме да крадем един от друг. Затова и цивилизациите в крайна сметка загиват – обществата имат склонността да западат. По тази причина всякакви форми на управление или икономически системи в крайна сметка се провалят, макар и някои да работят по-добре от други. Нещо вътре в нас ни кара да пропускаме правилния ред на нещата.
Думата „пропускаме“ напълно описва човешкото състояние. Един стих от Библията дава картина, която да онагледи значението на думата.
„От целия този народ седемстотин избрани мъже бяха леваци; всеки хвърляше камък на косъм и не пропускаше.“ (Съдии 20:16)
Този библейски текст описва войници, които са специалисти в използването на прашка и никога не пропускат целта. Думата „пропускат“ на иврит се изписва така: יַחֲטִֽא. Същата дума на други места в Стария завет се превежда грях.
Войникът взема камък и го изстрелва към целта. Ако пропусне, значи се е провалил. По същия начин ние сме създадени по Божия образ и нашата цел е свързана с начина, по който се отнасяме към Създателя и към Неговите творения. „Да извършим грях“ означава да пропуснем предназначението, с което Бог ни е замислил.
Тази картина, описваща „пропускането на целта“, не е особено оптимистична. Понякога хората реагират остро против библейското определение за грях. Веднъж един студент каза следното: „Аз не вярвам, понеже не ми харесва какво се казва.“Но какво общо има „харесването“ с истината? Аз не харесвам данъците, войните и земетресенията (никой не ги харесва), но това не ги прави неверни. Не можем просто да ги пренебрегнем. Всички законови мерки, полицията, затворите и охранителните системи, които сме изградили да се пазим един от другиго, показват, че нещо не е наред. Това библейско твърдение за нашата греховност трябва поне да се обмисли като възможност.
Имаме проблем. Образът, с който сме създадени, е опорочен и със своето поведение ние пропускаме целта. Бог обаче не ни е оставил в безпомощно състояние. Той има план за нашето спасяване и затова тази новина е наречена Благовестие – добра вест за Божия спасителен план. Бог не изчаква до епохата на Авраам, за да съобщи на хората тази изключителна вест. Той я разкрива още в разговорите си с Адам и Ева. Сега ще разгледаме първото оповестяване на Добрата вест.