По-рано се спряхме на въпроса какво има предвид Библията, когато подчертава, че сме създадени „по образа на Бога“. Това обяснява защо животът на човека е толкова ценен. Библията обаче продължава от сътворението, за да обясни един сериозен проблем. Можем да го видим в следния библейски псалом:
2 Господ погледна от небесата към хората,
за да види има ли разумен, който да търси Бога.
3 Всички се отклониха, всички станаха покварени;
няма кой да прави добро, няма дори един.Псалми 14:2-3
Тук се посочва, че „всички“ ние сме станали покварени. Макар първоначално да сме били сътворени „по образа на Бога“, нещо е разрушило този образ във всички нас. Покварата се изразява в нов инстинкт да търсим независимост от Бога („всички се отклониха“, няма нито един, който „да търси Бога“) и да не вършим добро.
Като елфи и орки
За да разберем това, нека да си представим орките и елфите от филма Властелинът на пръстените. Орките са грозни и злобни същества. Елфите от друга страна са красиви и мирни (като например Леголас). Някога обаче орките са били елфи, които Саурон е покварил. Първоначалният образ на елфа в орките е бил съсипан. По подобен начин Библията казва, че и хората са станали покварени. Бог ни е създал като „елфи“, а ние сме станали „орки“.
Например, ние знаем какво е „добро“ и „лошо“ поведение. Но ние не живеем неотменно според това, което знаем. Сякаш вирус е блокирал нормалната работа на компютър. Моралният ни код съществува, но е инфектиран с вирус. Библията твърди, че в началото хората са добри и нравствени, но впоследствие стават покварени. Тъкмо това наблюдаваме у самите себе си и днес. Тук обаче възниква и въпросът защо Бог ни е сътворил по този начин? (Познавайки правилното и грешното, но покварени от това). Както атеистът Кристофър Хитчънс се оплаква:
„Ако бог наистина е искал хората да са свободни от [покварени] мисли, тогава трябваше да се погрижи да изобрети друг род същества“ (Christopher Hitchens, God is not great: How religion spoils everything, 2007, p. 100).
Хърчинс обаче пропуска нещо изключително важно, Библията не казва, че Бог ни е направил такива, а че нещо ужасно се е случило, след като Бог ни е създал. Първите хора са се разбунтували срещу Бога и в бунта си те се промениха и се поквариха.
Падението на човека
Това събитие често се нарича Грехопадението. Първият човек Адам е сътворен от Бога. Между Бога и Адам първоначално съществува пълно съгласие – подобно на брачен съюз с взаимна вярност. Адам обаче решава да изневери. Библията разказва как Адам отхапва от забранения плод от „дървото за познаване на доброто и злото“, независимо че между него и Бога има сключено съгласие, че няма да го прави. Това съгласие и наличието на дървото подсигуряват на Адам свободен избор дали да остане верен на Бога или не. Самият Адам е сътворен по образа на Бога и от първия миг на съществуването си живее в приятелство с Него. По отношение на сътворяването си Адам не е имал избор, но Бог обаче му дава право да избере дали да продължи приятелството си с Него.
Също както изборът да стоиш прав не би бил действителен, ако сядането е невъзможно, също така приятелството и доверието между Адам и Бога по дефиниция би следвало да са въпрос на избор. Именно този избор се свежда до едно конкретно действие – решението дали Адам ще опита от забранения плод. И Адам решава да обърне гръб на Бога. С това свое бунтовно решение той поставя началото на помрачаване и поквара на човешкото сърце, което продължава до ден днешен. На следващо място ще разгледаме как точно изглежда това.